хвана ръката ми първа, но Кайла бе зад нея хващайки другата ми и угризенията й прелитнах
през мен.
-
Не си тръгвай - каза Британи. – Не можем да си представим какво е да си ти. Да знаеш
емоциите на всеки. Да държиш нашите тайни.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
-
Не и твоите тайни. Не знам какво си мислиш. Просто знам какво чувстват хората. И
емоциите ме удрят. Не знам към кого са насочени. Но понякога разбирам.
-
Остани - каза Кайла. – Няма да задаваме тъпи въпроси.
-
Харесах въпроса - каза Британи. – Чудех се какво е да те целува Даниел. Никога не сме се
целували. Така, че…?
Те отпуснаха хватките си по ръцете ми. Почти щях да избягам. Вместо това казах:
-
Добре, въпроса беше какво е да те целува сродната ти душа. Той не ми е сродна душа.
-
Няма да го приемеш? – попита Британи докато тръгваха към плота.
-
Не знам.
Линдзи сложи какао в тенджерата.
-
Защо не?
Британи изля половин чаша мляко в тигана преди да ми подаде бучка маргарин. Фокусирах се
на твърдата бучка маргарин. Беше ми по-лесно да говоря, когато не ги гледах.
-
Никога… не съм прекарвала наистина време с момче. Харесвам го. Много го харесвам. Той
е властен, но силен и секси, и мил. - сложих маргарина в тигана преди да погледна нагоре.
– Как разбрахте, че сродната ви душа ви е сродна душа?
Кайла сложи тенджерата на готварската печката, включи топлината на средна, и започна да
бърка сместа за да я стопи.
-
Дори не знаех за сродните души, когато срещнах Лукас – каза тя, - но уау, нещо в него
наистина ме привлече. Беше като... без значение къде е, можех да усетя, че ме гледа.
Силата на привличането към него, което изпитах толкова бързо, ме плашеше. Опитах се да
го игнорирам, да се преструвам че не е там, но винаги стоеше под повърхността. Колкото
повече ме плашеше, толкова повече се плашех да не бъда с него.
-
Винаги съм обичала Конър - каза Британи. – Нямам гена сродна-душа-до-живот, и вероятно
не съм най-подходяща да обясня как знаеш, че е твоя сродна душа.
-
Но знаеше, че го обичаш - каза Линдзи.
-
О, да. Живеех за моментите в които го виждах, когато ми говореше, когато просто ме
гледаше. Винаги чувствах топлина и несигурност когато ми обръщаше някакво внимание.
Можеше да ме ядоса по-бързо от всеки друг който познавам. Когато изпитваше
способностите ми да се бия - побеснях.
-
Виждаш ли, не бях толкова емоционално с Конър. – каза Линдзи. – Да бъда с Конър бе…
приятно. Хубаво. Да беда с Рейф… е като да се отдавам на 100%. И още е. Всичко е толкова
интензивно.
Не исках да им казвам, че всичко което са изпитвали със сродните си души съм го изпитвала с
Даниел. Беше толкова лично и интимно. Но беше ли достатъчно? Защо просто не можех да
кажа, че е точно този – правилният?
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Кайла изля готовия шоколад в купа и Линдзи я разбърка. Те работиха като екип, изглежда всяка
знаеше какво ще направи другата. И въпреки, че се опитваха да ме включат, все ощя се
чувствах малко като аутсайдер.
Британи извади и простря голям лист тесто за бисквити от една запечатана опаковка на плота и
ми подаде две лъжици. Линдзи сложи купата в центъра на плота. Започнахме да загребваме
шоколада от купата и да я слагаме в малките топчета тесто.
-
И какво ще правиш с Даниел? – попита Британи.
-
Не знам. Това един вид спорен въпрос. Имам предвид, трябва дапремина през първата си
трансформация сама. Той не може да се превъплъти с мен.
-
Това наистина е гадно - каза Британи. – Ами ако умреш?
-
Докато вие убиете това чудовище… - свих рамена, опитваща се да се изляждам сякаш няма
значение, сякаш не съм уплашена. Толкова се радвах, че не могат да усетят емоциите ми.
Също така осъзнах, че мога да прекарам малко време с тях без да бъда затрупана от техните.
-
Ще ги печем ли или какво? – попитах, искайки да отдалеча вниманието от урешната ми
вечер.
-
Не - каза Кайла. – Ще ги оставим да се втвърдят. – Тя докосна едната курабийка с върха на
пръста си. – Може би пет - десет минути.
-
Това е причината, поради която ги харесваме – каза Линдзи. – Лесни и бързи са.
-
Трябва да те включваме по-често - каза Британи.
Тя бе посрещнала пълнолунието си сама. Въпреки, че не можех да почувствам емоциите й, бях