сигурна, че е изпитвала страх и опасения. Разочарование, когато луната е дошла и си е отишла, а тя си е останала непроменена. Може би повече от всеки друг тя разбира какво преживявам.
-
Ето - каза тя, вземайки малка чиния и слагайки на нея няколко курабии. – Защо не ги
занесеш на Даниел?
И може би ще имаш няколко минути насаме с него в стаята му, остана неизречено.
Почувствах как се изчервявам за пореден път. Не мисля, че в целия си живот съм се
изчервявала толкова пъти колкото го направих днес.
-
Мерси - казах вземайки чинията. – И благодаря, че ми позволихте да ви помогна с
приготвянето.
-
Всичко ще е наред утре вечер. – каза Кайла.
Но можех да почувствам съмненията й. Понякога е гадно да съм си аз.
Дадох им смела усмивка и напуснах кухнята. Времето ми с тях бе приятно. Не трябва да ги
избягвам вече.
Крачих през имението, преминавайки масите с украшения, които бяха на стотици години,
творения от друго време. Портрети на поколенията, които са били живи преди облицованата
стена. Имението бе по скоро като музей, отколкото като дом.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Когато се качвах по стъпалата, сърцето ми започна да бумти тежко, а дланите ми се изпотиха.
Колкото повече очаквах да видя Даниел, толкова повече мразех мисълта, че съм му
причинявам болка. Но това бе за предпочитане пред онова, което може да му се случи ако се
преобразува, за да се излекува и жътварят го хване. Дори нямахме аспирин наоколо. Няколко
лекари бяха педиатри. Те идваха тук по време на лятното и зимното слънцестоене, за да са
наоколо, ако някое дете се нарани. Но веднъж след като преминем пълнолунието си, вече
нямахме нужда от техните услуги.
Преминах през коридора, който водеше към стаята на Даниел. Почуках едва доловимо на
вратата.
-
Даниел?
Той не отговори. Чудех се дали не е заспал дълбоко. Не мисля, че просто няма да ми обърне
внимание. Каза, че не ме вини за случилото се.
Почуках малко по-силно.
-
Даниел?
Отново без отговор. Притиснах ухо към вратата. Не дочувах никакво движение отвътре. Ами
ако изкърви до смърт? Раната толкова сериозна ли беше? Не мисля така. Но какво знаех за
раните?
Не, сигурно просто спи. Дали ще го обезпокоя? Нямаше нужда да го събуждам. Можех да
оставя бисквитите на нощната масичка, за да ги види когато се събуди.
С треперещи ръце от очакването да го видя отново, отворих вратата и надзърнах вътре.
Леглото бе празно. Нямаше го.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Chapter Fourteen
Глава четиринадесета
_____________________________________________________________
Превод: djenitoo
Редакция: sunset
Отворих съзнанието си и позволих на чуждите емоции да ме връхлетят. Търсех момчетата,
тъй като предположих, че се присъединил към тях за да дискутират битката или нещо друго.
Емоциите започнаха да се превъртат през мен. Повечето усещания бяха тестостеронени:
перчене, предизвикване. И след това се преобразуваха на радост, удоволствие, желание. Явно
момичетата се бяха присъединили към тях.
Намерих ги в игралната зала, която беше разположена близо до медийната стая. Но когато
влязох, не видях Даниел.
-
Не иска ли бисквитите? – попита Британи.
Гласът к достигна до мен през мъглата емоции. До сега не бях разбрала, че са ме забелязали.
-
Той не беше там.
Усетих тревогата им да ме пробожда.
-
Къде е отишъл? – попита Сет.
-
Добре де, нямаше да е тук ако знае – отговори му Британи.
-
Да го потърсим - каза Лукас.
-
А може би не трябва - втурнах се да кажа. – Вероятно е просто иска да остане сам, да
излекува раните си и … - още докато го казвах осъзнах, че това бе възможно най-
вероятното му действие. Но първо трябва да се преобразува.
-
Мамка му – изпсува Лукас, когато мисълта премина и през неговото съзнание. – Може
ли да усетиш дали е в беда?
-
Емоциите му не ме достигат. – казвала ли съм им някога?
-
Защо не? – попита Конър.
Поклатих глава.
-
Не зная.
-
Трябва да се безпокоим заради това? – попита Кайла.
-
Не - каза Лукас. – Не сега. Първо трябва да го намерим. Разпръснете се: претърсете
всичко вътре и вън.
Този фен превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
След като излязоха, сложих чинията върху масата и започнах собственото си търсене.