вече не носеше превръзка, която да ограничава движенията му, бе малко трудно да обясним
чудотворното изцеление на останалите с нещо друго освен истината.
Като резултат от това, на него му се наложи да мие чиниите след вечеря. Когато приключи, се
присъедини към мен в игралната зала. Седях на стол до бара за отдих, а той – до мен.
-
Ще дойде утре вечер – каза тихо.
Напрежението около нас бе голямо. За да облекчат част от него, момчетата бяха предизвикали
момичетата на електронен тенис турнир. Имах някакъв успех в отдръпването от емоциите им,
най-вероятно защото бяха ангажирани с играта, но все още във въздуха се носеше мрачност.
-
Ще си заобградена от доста Тъмни Пазители – каза Даниел. – Жътваря няма да успее да
те достигне.
-
Ами ако умрат в опитите си да ме спасят? Как се предполага, че ще продължа да живея
с тази мисъл?
Той взе ръката ми, обърна я и прокара пръстите си по дланта ми, върху мястото където бе
попаднала треската, в нощта когато играхме билярд.
-
Ако си мислиш да направиш нещо глупаво, например да избягаш, знай че ще те открия.
Сърцето ми се присви. Повдигнах ръката му към устните си и я целунах.
-
Иска ми се да можехме да избягаме.
Искаше ми се да го познавам от по-дълго време. Да го бях опознала по-добре.
-
Емоциите им ще се покачат преди нощта да приключи. Ще се пренатовариш – каза.
-
Най-вероятно.
Погледна към участниците в турнира, след това се обърна към мен.
-
Когато дойдох за пръв път в Уолфорд разгледах околността. Намерих едно местенце.
Исках да го споделя с теб. Тази вечер. Ще дойдеш ли с мен?
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Знаех, че пита в случай, че един от нас не преживееше утрешния ден.
Огледах се. Най-вероятно старейшините щяха да са ядосани, но бях вкусила от истинската
свобода – без учители, директори, старейшини – когато избягах в Атина. Но бе по-безопасно с
глутницата.
За мое съжаление поклатих глава.
-
Може да бъдеш наранен или убит.
-
Няма начин. Прекарал съм по-голямата част от живота си сам. Бия се по-добре така.
Би трябвало да съм го погледнала смешно, защото внезапно той изглеждаше сякаш съжалява,
за думите които изрече.
-
Но семейството ти –
-
Не живеех с тях.
-
Никога?
-
Не и през последните няколко години – наведе се и прошепна. – Искаш ли да научиш
историята ми? Ела с мен.
Бе изкушаващо, толкова изкушаващо.
-
Ще бъдеш в безопасност – настоя. – Докато нямаш способността да се преобразуваш –
-
Може да се опита да ме отвлече.
-
Няма начин да направи това. Освен това, не мисля че съществува за да прави така.
Имам предвид, то е безплътно същество. Става плътно само докато прибира, затова е
толкова трудно за унищожение. Има само един малък прозорец във времето.
-
От къде знаеш толкова много?
-
Защото след като Джъстин бе убит, осъзнах, че това чудовище е убило семейството ми.
Намерих всичко, което може да бъде разкрито за него. Попитай старейшините. Те
знаят.
-
А ти няма да рискуваш и да се преобразуваш?
-
Обещанието ми не се е променило. Същото е като преди. Няма да се преобразувам
докато не ми се наложи.
-
Добре тогава, – казах. – Ще дойда с теб.
***
-
Сигурна ли си, че това е разумно, – попита ме Британи.
Тя седеше върху леглото си, наблюдавайки ме докато прибирах нещата си в раницата.
-
Не.
Искаше ми се да е лято, за да мога да нося нещо, което да показва малко повече кожа.
-
Тогава защо го правиш? – попита.
-
За да бъда с Даниел. В случай, че утре вечер. . . – оставих думите да увиснат във
въздуха. Нямаше нужда да изказвам на глас страховете си.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Тя обви ръце около краката си, притегляйки ги към гърдите си.
-
Обичаш ли го?
Усетих как лицето ми се стопля.
-
Не зная. Трудно ми е да разбера собствените си емоции.
-
При всички ни е така, – каза тя – Може да бъде доста объркващо.
Седнах върху леглото си и я погледнах.
-
Как разбра, че обичаш Конър?
-
Мислех единствено за него. Исках да бъда с него – дори и когато бяхме в една и съща
стая.
-
Но ти си го познавала, израснали сте заедно.
-
Да. Е и?
-
Аз не познавам Даниел. Тялото и сърцето ми реагират когато е около мен, но има