както винаги съм си го представяла: черна козина, зъби и кучешко ръмжане. Знаех, че има
различни кланове шифтъри, че не всички се трансформират във вълци – но никога не бях
виждала друг вид шифтър. За мен това бе легенда, точно като за жътваря.
-
Мислех си, че трябва да знаеш, – каза най-накрая с тих глас. – Преди да решиш дали да
ме приемеш като твоя сродна душа.
Тогава, тъй като останах мълчалива, може би за да почувства всичко запълнено добави.
-
Аз не съм вълк.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Кимнах, премигнах, знаейки че първите ми думи ще бъдат от голямо значение, но не бях
сигурна какво точно да кажа и когато го направих разочарование което дори аз усетих отекна
наоколо.
-
Да, току що разбрах това.
-
Притеснява те.
-
Не, аз . . . просто не го очаквах. Отъркваше рамото си у кората на дървото онази вечер в
горите.
-
Да, имах сърбеж.
-
Защо не ми каза тогава?
-
Защото ми каза по-рано – отново – че няма да ме приемеш като своя сродна душа.
Реших, че факта, че не съм точно от същата порода като теб няма да ми спечели точки.
Аз – погледна нагоре сякаш се опитваше да намери точните думи. След това смъкна
погледа си, връщайки го обратно към мен. – Казах ти, че бях доброволец в намирането
ти. Първия път когато те видях бях заинтригуван. Да, старейшините ме избраха за твоя
сродна душа, но само защото пристъпих напред преди някой друг да успее.
В очите ми напираха сълзи. Никога преди не съм усещала така неспособна да кажа нещо.
-
Знам, че ти не се почувства така когато ме видя за пръв път, – каза. – Помислих, че ако
ме опознаеш ще видиш нещо общо помежду ни, че различията помежду ни няма да
имат значение.
Бях зашеметена от мисълта, че е вложил толкова много в това, че ме иска толкова силно.
Мислех за всички пъти, в които ме е докосвал, когато се е протягал към мен.
Поклатих глава категорично сигурна.
-
Няма значение. Това, че се превръщаш в пантера. Мисля, че си величествен.
Не бях сигурна, но като че ли той се изчерви.
-
Затова ли не мога да усетя емоциите ти? Защото си от различна порода? – попитах.
-
Не зная. Предполагам.
Знаех, че нещо е различно в него, но никога не бях предполагала това.
-
Кой знае? – попитах. – Това, че не си вълк?
-
Никой до колкото знам. Старейшините може би подозират, но никога не са казвали
нищо. Стараех се никой да не ме вижда преобразуван.
-
Защо? Защо се пазиш в тайна от всички?
-
Не сме като теб – поклати глава, облегна ръце и ги постави от двете страни на басейна. -
Не живеем в глутница, нямаме сродни души, с които да живеем до живот. Вълците са
заедно и се бият един за друг. Ние сме характерни за нашия вид. Черни пантери,
леопарди – каквото и име да ни дадеш – ние сме самостоятелни. Не се търсим един
друг. Да дойда тук бе против природата ми.
-
Тогава защо остана?
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Накланяйки главата си назад, той отново започна да изучава скалите, докато бавеше отговора
си. Когато върна погледа си на мен, не можех да отместя очи дори и да исках.
-
Тъй като не сме общество, от нас са останали много малко. Но няма да ни намериш в
списъка на застрашените видове. Мислех, че ако дойда тук, ако наблюдавам как
вълците работят заедно, ще се разбера как да събера нашия вид заедно, ще намеря
начин да гарантирам, че породата ни шифтъри ще оцелее.
Подарих му една крива усмивка.
-
А вместо това почти се свърза с вълк за сродна душа.
-
Не искам да бъде почти, Хейдън. Искам да се случи.
Сълзи напираха в очите ми.
-
Не мога. Разбираш ли това? Ако нямаше жътвар…
Какво по-лошо? Да зная, че ако нямаше жътвар бих го приела за едно сърцебиене или да
мисля, че не бих го приела при никакви обстоятелства. Исках го толкова отчаяно. Но времето бе
грешно.
-
Не се страхувам от това, което може да се случи утре вечер – каза.
-
Да, но аз се страхувам. Трябва да си глупак ако не се страхуваш.
-
Точно затова имаш нужда от сродна душа. За да бъде там с теб. Изцяло. Мисля, че си
най-невероятния човек, който някога съм срещал. Ако ме приемеш като твоя
половинка, обещавам ти че ще следвам традициите на твоя вид и ще ти бъде верен до
гроб.
-
Даниел, не мога да го реша сега, – измърморих. Бе достатъчно загрижен за мен за да
рискува живота си, а аз бях достатъчно влюбена в него за да не му позволя да го