много начини.
Все още бе рано когато пристигнахме и влязохме в имението, нямаше никой наоколо. С Даниел
се качихме по стълбите. На площадката се насочихме по коридора.
Внезапно емоциите се измениха. Любов, желание, толкова силно и могъщо, че ме закова на
едно място. Не знаех на кого принадлежаха, но ме смириха със силата си. Затваряйки очи
тежко се облегнах срещу стената.
-
Хейдън?
Поклатих глава. Трябваше да се концентрирам. Макар да знаех, че той може да ме разсее, най-
вероятно да направи нещо, което да накара емоциите да си отидат, исках да разбера това,
което преминаваше през мен. Бе един вид нашествие: да зная дълбочината на нечии чувства.
Но в същото време любовта бе емоция, за която всички бленувахме. Тази любов бе сладка и
чиста. Бе от вида, заради която се вдъхновяваха поетите.
Зазвучаха стъпки. Отворих очите си, борейки се да отблъсна емоциите, да изглеждам
незасегната докато двойката идваше иззад ъгъла.
Британи и Конър.
Бях шокирана да разбера, че всички емоции които изпитах бяха негови, тъй като нейните
никога не са достигали до мен. Тя знаеше ли колко силно влюбен бе в нея?
-
Здрасти, – каза Британи, усмихвайки се топло. – Тъкмо отивахме на закуска. Искаш ли
да дойдеш с нас?
-
Не, благодаря. Ще отида да си взема душ.
Този фен превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Тя повдигна рамене.
-
Добре.
-
Ще имаме още една тренировка след около час, – каза Конър. – И двамата трябва да се
там.
-
Ще сме там – отговори Даниел.
Конър го потупа по гърба и двамата с Британи тръгнаха напред.
-
Какво усети от тях? – попита Даниел когато си тръгнаха.
Намигнах му.
-
Никога не казвам това, което изживявам.
***
Пазителите бяха вече добре подготвени в няколко бойни стила, така че не се налагаше да
бъдат учени на нещо. През повечето време се бореха един с друг наоколо, загрявайки за
тазвечерното главно събитие, когато нямаше да бъдат способни да се преобразуват. Основната
им цел да бъдат отвън тук бе да отпуснат парата до довечера.
Докато случайно се сблъскваха един с друг, аз седях с гръб облегната на дърво и се фокусирах
върху изграждането на стена между техните емоции и моите. Не исках да ме разсейват
довечера. Затваряйки очите си, вдишах дълбоко. Притеснението се настани в мен.
Привързаност. Гняв. Вълнение. Очакване. Преданост. Калейдоскоп от емоции. Някои бяха по-
силни от другите. Някои щяха да избледнеят докато други да се засилят. Бях загубила следата
на моите собствени, а точно това трябваше да предотвратя.
Тази вечер с всички за обграждащи ме, стремейки се да ме защитят, можех да позволя
емоциите им за се затрупат в мен.
Чух удар, стенания, викове и смях. Тези шифтъри бяха свързани от това, което са. Елита на вида
ни. Тъмните Пазители. Имаха мисия, цел. Бях зашеметена от чувството им за другарство и не
исках да го избутвам. Исках да го абсорбирам до край.
Щях да го оставя да ме превземе напълно ако можех да контролирам това, което изпитвам.
Вместо това го избутах назад, фокусирайки се върху моите собствени чувства.
Страх. От това, което може да се случи тази вечер.
Вълнение. От изправянето пред неизвестно предизвикателство.
Очакване. От първата ми трансформация.
Притеснение. Че някой друг може да загине заради мен.
Този фен превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Привързаност. Към Даниел. Толкова дълбоко и силно, че разбирах, че това е началото на
любов. Чувството бе плашещо и чудесно, но не знаех какво да правя с него.Фокусирах се върху
него, опитвайки се да разбера и ми отне около минута за да разбера, че сега изпитвам само
моите емоции. Все още можех да чуя действията наблизо.
Съвсем бавно отворих очите си. Другите все още бяха там, движейки се, избягвайки движения,
претъркулвайки се, скачайки на краката си. Но емоциите им изглеждаха далечни, витаейки
точно под досега ми.
Нечие вълнение се надигна към мен и го блокирах. Бе трудно и изморително да удържа
емоциите на залива, но осъзнах че бих могла да го направя. Щях да го направя.
Погледнах към Даниел. Той бе толкова гъвкав и грациозен, можех да видя котешкото в него.
Как може някой да го гледа и да не види, че би се трансформирал в чудесна голяма котка?
Трябва да е усетил погледа ми върху него защото ме погледна. Очите ни се срещнаха, неговите