са били набелязани. Косъмчетата по задната част на врата ми се надигнаха и наелектрезираха, изпращайки студени тръпки надолу по гръбнака ми. Връчих чашата шоколад на клиента и
прибрах парите му.
Въпреки, че положих почти нечовешки усилия за да не го направя, преместих погледа си на
една страна. Даниел седеше неподвижно, очите му ме изследваха. Той е бурята,
гръмотевицата и мълнията, които превръщат синьото небе в сиво. Не буквално разбира се.
Метафорично. Но ако има мъж, който излъчва толкова видна опасност – това със сигурност е
той.
-
Здрасти, Хейдън –
Почти изкочих от кожата си, когато Лиса постави леко ръката си върху рамото ми. Късо
изрязаната к черна коса стърчеше в различни посоки, сякаш току-що бе станала от леглото.
Очите к бяха кобалтово сини, очертани с черна очна линия, а една малка диамантена обица се
мъдреше на носа к. Бях я преценила като твърда и радиакална при първата ни среща, но
всъщност се оказа сладка и забавна. Най-близкото нещо до приятел, което съм имала. Най-
добре от всички, подобно на останалите тя сдържаше емоциите си за себе си.
-
Забелязах привличането ти с готиното момче в ъгъла – каза. – Ще поема поръчките, ако
искаш да отидеш при него.
Лиса се грижеше за клиентите, които бяха наседнали по гишето и масите. Взех поръчка за един
шоколад с мента и ментов мока шоколад от високо момче, който бе обвил ръката си около
раменете на нисичко момиче. Дори преди да се обърна, за да започна да разбърквам
напитките, той залепи устни върху нейните.
-
Няма нужда и без това съм заета тук – промърморих на Лиса.
Очите к се разшириха, сякаш ме мисли за тотална загубенячка, задето пропускам
възможността.
-
Видя ли начина, по който те гледа? А и очевидно е сам. Ехо? Това може да е шанса ти да
направиш нещо различно от свиването в леглото с книга през ноща.
Харесваше ми да се мушна под завивките с една хубава книга, докато Лиса имаше тенденцията
да се шмугва под тях с всяко момче на линия след като приключи работа.
-
Не искам да нарушавам рутината си – казах, опитвайки се запазя гласа си безчувствен.
Започнах да наливам млякото, фокусирайки се върху работата си и опиваща се да не обръщам
внимание на закачките на Лиса. Поех си дълбоко дъх, объркана от собствените си чувства. Бях
благодарна да разбера, че старейшините са достатъчно загрижени за да изпратят някой, който
да ме намери и притенсена от факта, че той наистина бе успял. Паниката караше гласа ми да
трепери, мразех това. Когато върху млякото вече имаше достатъчно пяна, изключих машината.
-
Ако го искаш, отиди и си го вземи – казах на Лиса.
-
Сериозно?
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
-
Разбира се.
Тя се ухили, сините к очи светнаха, подскочи, като че имаше нещо в обувката к. Понякога я
наблюдавах. От къде намираше толкова много енергия? Тя бе първокурсник в колежа,
работеща тук за зимната ваканция. Този курорт бе популярен за колежаните – винаги можеш
да си намериш работа. Бях си създала минало, което приличаше на историите на всеки друг –
студент, търсещ заплащане за през ваканцията. А когато колежаните си тръгнеха – най-
вероятно щях да направя същото.
Спайк ме бе наел без да иска никакви справки, може би имах лице на честен човек. Или може
би е бил отчаян в търсенето на помощник, след като студентие пристигаха масово, за да се
наслаждават на пистите. Най-вече защото зависеше от сезонните си служители и повечето от
тези, които наемаше не живееха в града, той осигури няколко стаи в квартири, които
притежава. С Лиса живеехме в една и съща, спалните ни бяха една до друга. Това бе причината
да бъдем толкова близки, виждах се с нея най-често.
-
Пожелай ми късмет – каза и ми намигна. – Искам малко зимна романтика, а той излгежда
като тип, който подарява на момичето едно хубаво прекарване.
Забавно, как тя го видя като добре прекарано време, а аз като пътуване обратно към ада. Бе
възможно той да бе тук, за да се наслаждава на пистите, но съдейки по начина, по който ме
наблюдаваше, имах чувството, че ще ме убеждава да се върнем обратно в Уолфорд.
Връчих напитките на Ромео и Жулиета. Три кикотещи се момичета гледаха към Даниел, сякаш
той бе любимия им ароматен шоколад попаднал на пътя им и те задъхани ми дадоха
поръчките си: бял, тъмен и млечен горещ шоколад.
Когато се обърнах назад към рафта за приготвяне на напитките, погледнах тайно към мястото