зелени с моите карамелени. Нещо пробягна помежду ни, нещо силно. Мислех си за довечера,
след трансформацията си, как той е първото нещо, което искам да усетя.
Но го разсеях. Рейв го повали, хвърли се върху него и го зарови в снега.
Загрижеността ми за него накара емоционалната стена да се срути. Всичките им емоции
прибързаха да се набутат в мен, удариха се. Отне ми толкова много за да ги премахна, а
толкова малко разсейване за да загубя опората която си изградих. Даниел бе моята разсеяност, но нещо по-лошо – аз разсейвах него. В един решаващ момент ще бъде ли по-притеснен за
моята безопасност повече от своята? Знаех отговора, тъй като моя бе същия. Бих го поставила
на първо място и той би направил същото за мен. А това можеше да струва живота му.
Трябваше да намеря начин да се подсигуря, че нямаше да бъде с мен тази нощ. Колкото и
силно да желаех да бъде там за да черпя сила от него, не можех да рискувам нещо да му се
случи. Можеше да ме убие толкова ефективно колкото и атаката на жътваря.
-
Добре! – изкрещя Лукас. – Нека влезем вътре и да започнем да планираме, – той
плъзна ръката си около Кайла и изживяването на любовта му почти ми отне дъха.
Докато другите започнаха да се насочват навътре, Даниел започна да се разхожда, дългите му
крака премахнаха дистанцията помежду ни. Той се пресегна към мен и докосна бузата ми.
-
За малко изглеждаше сякаш бе заспала.
Поклатих глава.
-
Не. За малко успях да блокирам емоциите им.
Очите му се разшириха и се ухили, споделяйки моя триумф.
-
Наистина?
Аз също се усмихнах.
Този фен превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
-
Да. Беше... е, накараме да мисля, че с малко повече упражнение, бих могла да
блокирам по-добре емоциите им и да ги пускам в себе си по желание.
-
Мислиш ли, че някога ще поискаш да изпиташ емоциите им?
-
Не знам. При определени обстоятелства това може да се окаже полезно.
Той се изправи и задържа с ръката си моята. Аз я стиснах, позволявайки му да ме издърпа на
крака. Докато вървяхме към имението погледнах над рамото си. Можех да усетя затаената
опасност, наблюдението на жътваря. Пулса ми се ускори и тръпка на страх премина през тялото
ми. Избутах собствените си страхове, точно както се бях научила да правя същото със
емоциите на останалите.
Но в края на краищата моите страхове бяха по-силни, бе невъзможно.
***
-
Знаеш ли, наистина не е честно първата ти трансформация да бъде засенчена от това
създание, – каза Кайла докато сресваше косата ми.
Приготвяхме се заедно за това, което се надявах няма да е ничие последно ядене. Кайла,
Линдзи и Британи ме бяха поканили да се приготвя с тях.
-
Би трябвало да е нощта, която ще помниш винаги – каза Линдзи.
-
Мисля, че ще бъде – казах, взимайки четката от Кайла. Изръпах на зад пясъчно русата
си коса и я завързах, поставяйки я на мястото к.
-
Първата ми трансформация бе при водопада – каза ни Кайла.
-
Моята също - каза Линдзи.
Водопада бе красива зона в гората, която не сме споделили с никой. Дори през зимата бе
величествено заради множеството натрупан лед. Изглеждаше като сложна скулптура, но
старейшините не искаха да пътуваме толкова далеч.
-
Конър ме заведе след моето не-пълнолуние – каза Британи докато се навеждаше към
огледалото над скрина за да си сложи спирала – Направихме го специално – тя
премести погледа си към мен – Специалната нощ с твоята сродна душа може да се
случи по всяко време. Не е задължително да бъде по време на първото ти пълнолуние.
-
Тя е права. – каза Линдзи – Можеш да имаш множество специални луни. Но въпреки
това е гадно заради тази вечер.
-
Може би няма да се появи, – размишляваше Кайла. – Когато види колко много от нас са
там със сребърни мечове –
-
Това е дяволско създание, няма здрав разум – каза к Британи.
-
Добре, достатъчно лоши приказки изприказвахме, – каза Линдзи. - Да говорим за
момчетата. Значи ти и Даниел . . . – тя повдигна вежди – Какво се случи когато се
измъкнехте снощи?
Изчервих се, усещайки истинския им интерес.
-
Просто говорихме.
-
Показа ли ти козината си?
Този фен превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Преглътнах тежко и кимнах.
-
Да.
-
Значи най-накрая го видя да се преобразува! – каза Британи – Красив ли е?
Лицето ми се сгорещи. Бях свикнала от интимността на емоциите им с другите, но не и