дискутирането на интимни неща.
-
Ъъъ, да.
-
Целия черен с тези красиви зелени очи – обзалагам се, че е чудесен.
-
Британи винаги се интересува от външния вид – издаде Линдзи, засмивайки се –
Мисля, че начина, по който те кара да се чувстваш е по-важен.
Погледа к се стрелна към мен, сякаш би могла да изтегли на повърхността най-личните ми
мисли.
-
Момичета, – каза Кайла. – Хейдън ни познава само от няколко дни. Не можем да
очакваме от нея да споделя най-личните си изживявания с нас.
Започнахме да говорим за други неща. Училище и дрехи. Предположих, че се опитват да спрат
мислите ми за тази вечер, но те не бяха далеч от съзнанието ми.
Колкото и много да харесвах да съм с момичетата, трябваше да призная, че почувствах малко
чувство на облекчение когато влязохме в салона и видях Даниел. Бе странно – начина, по който
вниманието биваше привлечено от него толкова бързо, сякаш инстинктивно знаех къде е.
Момчетата бяха сменили потните си тениски с дънки и пуловери. Тези на Даниел бяха черни,
Чудех се защо някога би искал да носи някой друг цвят когато черното подчертаваше блясъка в
очите му. В този момент бяха блестящи и не знаех дали е заради насладата, че ме вижда или
заради вълнението от предстоящата битка.
Докато Кайла, Линдзи и Британи се насочиха към сродните си души, почувствах малко
съжаление към Сет, който изглеждаше сам. До колкото знаех, той никога не бе обявил сродна
душа. Но пък, технически, и Даниел не бе.
Той дойде до мен.
-
Още няколко часа преди да излезем.
Кимнах.
-
Опитвам се да не мисля за това.
-
Трудно е да го изключиш, – погледна над рамото си – Те имат ли някакъв късмет с това?
Поклатих глава.
-
Не. Но всички се опитват да сдържат емоциите си, затова не нарушават пространството
ми.
-
Притесняват се за теб – каза. – Не зная дали можеш да почувстваш това.
-
Никога не зная към кого са насочени емоциите. Понякога мога да предположа . . .
Този фен превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Повдигнах рамене.
-
Дори не си го помисляй – каза.
Преместих погледа си към неговия, който бе пълен с тлееща страст, но въпреки това долавях и
гняв.
-
Какво? – попитах.
-
Дори не си помисляй да отидеш сама. Знаеш, че ще те намеря. Те също могат да го
направят.
-
Да, това нещо с аромата е дразнещо – присвих очи към него. – Тогава защо ти отне
толкова време да ме намериш? Бях там няколко седмици преди ти да се появиш.
Той се усмихна дяволито.
-
Ти беше там няколко седмици преди да ти позволя да разбереш, че аз съм там.
-
Значи излъга когато каза, че си пристигнал същия ден?
Повдигна рамене.
-
Предположих, че ще си по-малко ядосана ако не знаеш, че съм те наблюдавал за
малко.
-
Защо изчака?
-
Изглеждаше щастлива. Не се вглеждаше в прозореца изглеждайки тъжна.
-
Не зная дали ще остана тук, Даниел. След тази вечер. Да държа емоциите им назад е
прекалено изтощаващо.
-
Струва ми се, че аз също не съм решил дали ще остана, – докосна бузата ми. – Можем
да поговорим за това по-късно.
Влязохме в трапезарията и заехме местата си на дългата маса. Старейшина Уайлд стоеше на
главното място, а от всяка страна до него имаше старейшина, с Лукас в подножието на масата.
Предполагам, че щеше да дойде време, в което той щеше да заеме главното място на масата,
но все още не.
Седнах между Даниел и Сет. Можех да усетя, че Сет е нервен дори преди да осъзная, че десния
му крак е в постоянно движение, придвижвайки се нагоре-надолу, бърз тик. Той бе имал среща
с жътваря и преди.
Наведох се напред и прошепнах.
-
Не е нужно да идваш.
Той извъртя глава към мен и ме погледна, с въпрос в очите си.
-
Тази вечер – отговорих на незададения му въпрос – Можеш да останеш назад.
Видях как гняв проблясва в очите му.
-
Не съм страхливец.
-
Нямах предвид –
Този фен превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
-
Просто съм нетърпелив, това е всичко. Готов да започнем.
-
Тя нямаше предвид нищо, пич – каза Даниел и въпреки че не можех да съпреживея
емоциите му, усетих напрежението в тялото му.
Не исках да започне бой.
-
Съжалявам – прошепнах.
Готвача ни донесе храната. Стек. Полу-суров, полят със собствения си червен сос. Мислех си, че