мога да продължа вегетарианството си, но поради някаква причина тази вечер копнееш за
червено месо. Близостта на пълнолунието, помислих си. Не можеш да отречеш вълчите си
инстинкти.
А вълците са хищници. Наясно, че Даниел ме гледа, отрязах малко от месото и го изядох.
Сочния вкус избухна в устата ми. Никога преди не бях опитвала нещо толкова вкусно.
-
Завишен вкус – той се наведе и прошепна, можех да помириша боровия му мирис, по-
силен от преди.
-
Може никога вече да не съм вегетарианка – сетивата ми започваха да стават по-силни,
Скоро, много скоро, луната щеше да ме призове.
Когато свършихме с яденето, се събрахме отново в салона. Старейшините застанаха близо до
огъня, а останалата част от нас се разхождаше из стаята, но достатъчно близо за да ги чуваме
силно. Нервите на всички бяха опънати, никой от нас не можеше да застане мирно.
Страх и тревога се впускаха във и извън мен – но те си бяха мои.
-
Няма да бъдем с вас за да ви наблюдаваме – каза старейшина Уайлд, придърпвайки ме
по-близо и прегръщайки ме леко – Трябва да останем тук. Тъмните Пазители ще те
защитават.
-
Мога да отида сама, с меч –
-
Няма да бъдеш способна да го държиш веднъж щом трансформацията ти започне –
изтъкна.
-
Мога да се опитам.
-
А ако се провалиш – умираш.
-
Но защо те трябва да рискуват живота си заради мен?
-
Защото си част от глутницата.
Осъзнах, че има цена, която трябваше да заплатя заради тази принадлежност.
-
Момичетата ще ти помогнат да се подготвиш – каза той.
Знаех, че има ритуал, трябва да нося бяла роба. Обикновено момичето бе само със своята
сродна душа и трябваше сама да се приготви, но нищо при мен не бе както трябва.
-
Готова ли си да се срещнеш със съдбата си? – попита ме старейшина Уайлд.
Кимнах, устата ми пресъхна, а стомаха ми се преобърна.
Той ми се усмихна топло.
Този фен превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
-
Така и ще бъде.
Чудех се дали може да види бъдещето или има кристална топка. Почти го изрекох, но се
сдържах заради респекта – и защото бях по-нервна от всякога в живота си – и не казах нищо.
-
Имаме ли друга отложена работа преди Хейдън да започне ритуала? – попита
старейшина Уайлд.
-
Да, сър – каза Даниел и сърцето ми се преобърна. Той тръгна към мен, всяка крачка бе
дълга и грациозна, всяко движение ми напомняше на това, което е. Премести се до мен
с грацията на хищническа котка.
Когато стигна до мен спря и задържа погледа ми.
-
Казах ти, че старейшините попитаха за някой, който да пристъпи напред и да бъде твоя
сродна душа – аз бях доброволец – но крайния избор остава твой, – държейки и двете
ми ръце със своите, той падна на едно коляно. – Обявявам те за моя сродна душа.
Хейдън, ще ме приемеш ли?
Наслада и болка проникнаха в мен. Можех да му дам само един отговор и той разкъсваше
сърцето ми. Но нямаше да рискувам живота на единствения човек, когото обичах повече от
всеки друг.
Гласа ми бе тих, сигурен и стабилен.
-
Не.
Този фен превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Chapter Seventeen
Глава седемнадесет
_____________________________________________________________
Превод: sunset
Редакция: djenitoo
Бе най-трудното нещо, което съм правила. Да кажа тази простичка дума.
Не можех да усетя емоциите му, но видях шока и объркването в очите му докато бавно се
изправяше. Почти по-лошо бе да изживея това, което всички останали чувстваха: недоверие,
съжаление – най-вероятно за Даниел – скръб.
Наблюдавах как изправя раменете си, беше ясно, че се опитва да удържи останалата му
гордост. Знаех, че никога няма да ми прости този момент на срам и неудобство.
А аз едва започвах.
-
Даниел не е един от нас – обърнах се към старейшина Уайлд.
В действително чувствах предателството идващо откъм Даниел – или може би просто ми се
струваше така заради сковаността на тялото му.
-
Той се превръща в пантера.
Още повече недоверие бликна откъм другите. Чух няколко тихи ругатни. Всички ние знаехме,
че не всички шифтъри са вълци, но подозирах, че като мен никой от тях никога не бе познавал
някой от друг вид.
-
Виждала ли си го да се преобразува? – попита старейшина Уайлд.
-
Да. Също така зная, че когато жътваря е нападнал Даниел е бил наблизо. Мисля. . .