Мисля, че по някакъв начин той и жътваря са свръзани.
-
Защо, по дяволите може да си помислиш това? – попита ме Даниел.
Обърнах се към него.
-
Каза ми, че то е убило родителите ти. Ти го довете тук.
Той поклати глава отрицателно.
-
Не.
-
Знаеш, че е така! Пълнолунието, ноща в която избягах. Това бе първата атака на
жътваря тук. Никога преди не ни е откривал. Започна с теб, Даниел. Започна с теб.
Този фен превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Погледа ми се насочи обратно към старейшините.
-
Не искам да е с мен тази вечер.
-
Не можеш да ме спреш! Не можеш –
Старейшина Томас удари толкова бързо, че почти не го видях. Ръката му се вряза във врата на
Даниел и той падна на колене, очевидно зашеметен.
-
Лукас, Рейв – каза старейшина Уайлд. – Заключете го в подземите. Ще се справим с този
въпрос по-късно. Време е за пълнолунието на Хейдън.
-
Сигурен ли сте, – започна Лукас.
-
Сигурен съм.
Всеки от тях хвана по една ръка. Даниел погледна към мен с отвращение. То загоря в мен, и
въпреки че не съпреживявах емоциите му, можех да усетя острата болка в сърцето си, болка
след която с изненада останових, че мога да оцелея.
Докато наблюдавах как го завличат надалеч, осъзнах, че нищо друго с което ще се срещна тази
нощ няма да е толкова ужасно колкото това, което видях в зелените му очи.
Този фен превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Chapter Eighteen
Глава осемнадесет
_____________________________________________________________
Превод: sunset
Редакция: djenitoo
Сърцето ми бе слязло в петите докато вървях през гората облечена в ботуши и дебела, бяла
кадифена мантия, която лесно можех да съблека веднъж щом трансформацията ми започнеше.
Знаех, че съм изгубила Даниел завинаги, че никога няма да ми прости за отблъскването ми и за
това, че накарах другите да се съмняват в него. Aко го бях приела като моя сродна душа,
традицията повеляваше, че той трябва сега да е до мен, носейки черна роба. А по време на
трансформацията ми, щеше да се превъплъти и присъедини към мен – аз във вълча форма, а
той като пантера.
А жътваря щеше да вземе и двама ни.
Не бях сигурна защо първата трансформация не може да е на място заобградено от портите,
които защитаваха имението. Може би имаше нещо общо с това, което предпазваше Уолфорд
от външния свят.
В гората имаше специални места – романтични кътчета – където момчетата водеха сродните си
души за промяната. Но ние спряхме на първата поляна, която достигнахме, тази вечер нямаше
да има нищо романтично в ритуала.
Кайла постла юрган върху снега.
-
Никога не съм помисляла как се справят шифтърите, чиято първа трансформация е по
време на зимата – каза Линдзи. – Радвам се, че рождения ми ден е през лятото.
-
Без майтап – каза Рейв. – Трябваше да преминеш през това сама.
Тя закачливо удари ръката му, но все още имаше нервност в енергията им.
С изключение на Британи, Тъмните Пазители винаги са се били във вълчата си форма. Сега
имаха мечове на хълбоците си. Би трябвало да изглеждат не на място в модерния свят, но при
тях мечовете просто засилиха съдбите им като Тъмни Пазители, войни които биха направили
всичко за да защитят вида си.
Тази вечер седем от тях бяха тук за да защитят мен.
Погледнах към черния небосвод и си помислих, че никога не го бях виждала по-красив, или по
застрашителен. Луната бе ярко кълбо, светлината к нахлуваше през облаците пред нея,
Този фен превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
предавайки им зловещ блясък. Звездите бяха замъглени. Знаех съзвездията, но поради някаква
причина не можех да видя нито едно от тях. Може би просто бях разсеяна от нервността на
останалите.
Бях доволна от успеха, който постигнах докато блокирах емоциите им, но знаех че щях да
изгубя тази стена веднъж щом битката започнеше. Смелостта, перченето, страховете им щяха
да достигнат апогея си. Не бих била способна да ги отблъсна.
Всичко, което можех да направя бе да се фокусирам върху собствените си чувства и да се
надявам, че по някакъв начин щях да остана тук и да бъда способна да реагирам на това, което
се случваше.
Всички разбираха посоката на мислите ми, затова Кайла обви ръце около мен.
-
Всичко ще бъде наред.
-
Може би трябваше да го заключим в мазето – каза Британи.