Стомаха ми се присви при мисълта, че сега Даниел бе затворен – и това, което трябваше да
изпитва.
-
Добър ход, Брит – каза Линдзи.
-
О, по дяволите. Извинявай.
-
Тухлени стени и ключалки просто няма да задържат това създание – каза Конър,
обвивайки ръка около нея. – Няма смисъл да споменаваме Даниел. Сега той е далеч от
всички наши мисли. Как не сме го разбрали до сега?
-
Особено аз – каза Британи.– Прекарах най-много време с него.
-
Да, но най-вероятно ти си ги пренебрегвала най-много – каза Рейв. – Не го искаше за
сродна душа.
Британи погледна към мен.
-
Не защото мислех, че не е сладък или нещо подобно. А той бе добър.
-
Той просто не е бил Конър – казах, принуждавайки се да се усмихна.
Тя погледна към сродната си душа.
-
Да.
-
Добре – каза Лукас. – Време е да започнем да се приготвяме.
Погледнах към небето. Луната се бе извисила повече. А щом достигнеше връхната си точка...
Събух ботушите си и ги оставих на страна, пристъпих върху юргана. Можех да усетя студа
процеждащ се нагоре чак до краката ми. Притеглих мантията по-плътно към тялото си. Кайла
бе ресала косата ми до блясък и я бе захванала с виолетово цвете нагоре – сякаш се
интересувах как изглеждам.
Не се приготвях да споделя първата си трансформация със сродната си душа, а за среща със
смъртта.
Тъмните Пазители ме за обградиха.
Този фен превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
-
Запомнете – каза Лукас на другите – без значение какво крещят инстинктите ви – не се
преобразувайте.
Металния звук на мечове напускащи ножниците си отекна около нас.
-
Не забравяйте, че не трябва да се нападате с тези неща един друг – каза Конър.
Коленичих на юргана, надявайки се че няма да се превърна в жертвено агне. Повдигайки
лицето си нагоре усетих как лунната светлина гали кожата ми и насочих мислите си към
Даниел. Дързостта, с която влезе през вратата на кафето. Нежността, с която ме прегръщаше.
Топлината на целувките му. Красотата на животинската му форма. Дори да оцелеех тази вечер,
никога повече нямаше да опитам от всички тези чудеса.
Усетих боцкане по кожата, мускулите и костите ми. Сякаш нежен електрод се плъзгаше през
тях.
-
Мисля – чувайки паниката в гласа си, вдишах дълбоко за да се успокоя – че се започва.
Около мен останалите заеха позиции, повдигайки мечовете си нагоре. Сет клекна пред мен
върху юргана и постави меча си помежду ни.
Паника нахлу през мен.
-
Какво правиш?
-
Ще те направлявам през трансформацията ти.
Поклатих глава на мига, гласа ми бе лек.
-
Не. Не можеш да направиш това. Рискуваш –
-
Ти ще умреш –
-
Ще поема този риск, но няма да рискувам живота на някой друг. Защо си мислиш, че
казах всички тези лъжи за Даниел?
Очите му се разшириха.
-
Той не е пантера?
-
Е – сълзи напираха в очите ми – Но не е свързан с жътваря. Той е най-благородния –
гърлото ми се стегна – Моля те. Моля те не прави това.
Той погледна нагоре към Лукас. Аз също обърнах лице към него.
-
Моля те – прошепнах. – Мога да го направя сама. Но ако съм притеснена за Сет ...
трябва да се концентрирам.
Той се поколеба и каза изпод дъха си.
-
Просто се отпусни. Когато болката стане прекалено силна, просто се отпусни.
Кимнах, благодарността от решението му се отрази в очите ми.
-
Сет, застани на позиция – нареди Лукас.
Този фен превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Знаех, че Сет няма да оцени факта, че усетих внезапното облекчение, което дойде от него. Той
можеше смело да посрещне жътваря с меч в ръка, но да ми помогне да премина през
трансформацията си не бе неговия пръв избора за това как иска да прекара вечерта. Но все пак
му бях благодарна. Винаги съм знаела, че Тъмните Пазители защитават вида ни, но никога не
съм разбирала напълно жертвоприношението, на което бяха способни за да ни защитят от
вреди. Не знаех дали съм достойна да бъде една от тях, но бях решена да дам най-доброто от
себе си.
Почувствах как тялото ми изтръпва, малки боцкания прескачаха през него, сякаш го тестваха.
Бях наясно, че Пазителите са заели позициите си. Можех да усетя готовността им, бдителността
ми.
Но нищо не можеше да ни подготви за това, което дойде изпод земята пред нас.
Жътваря пристигна... и бе довел със себе си шест адски хрътки...