Този фен превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
жътваря повдигна ръце за да го нарани за пореден път го прободох с меча от едната му страна, водейки го по пътя към сърцето му.
Висок вик отекна около нас.
Внезапно бях заобиколена от емоции танцуващи около мен, преминаващи през мен, бързо
удряйки ме и тръгвайки си, сякаш бях проводник. Любов, благодарност, освобождение. И
осъзнах, че това са чувствата останали от всички души, които пазителя бе взел. Със смъртта му
ги бях освободили от затвора им.
Хиляди души, взети в забвение, предоставящи енергия на същество, което не заслужава да
съществува.
Усетих любов, толкова силна и целенасочена и за пръв път в живота си разбрах към кого са
насочени емоциите. Даниел. Душите на семейството му излизаха на света за един последен
път. Абсорбирах чувствата им, надявайки се че той ще ги усети. Ако не, щях да ги споделя с него
по-късно.
След това дойде Джъстин. Не ме обвиняваше, че съм разбрала прекалено късно за бедата, в
която е. Бе свободен сега. Душата му почиваше в мир.
Внезапно. . . нищо. Душите си бяха отишли, заедно с емоциите си.
Жътваря пищеше, разтваряйки се в пепел. Пепелта бе разнесена от вятъра в забвението. С
унищожаването му хрътките изчезнаха.
Напълно изтощена, паднах и запълзях към Даниел, нежно докосвайки раните му, които сега
започваха да се лекуват.
-
Съжалявам. Толкова съжалявам. Въпреки, че не усещам емоциите ти те познавам.
Знаех, че ще се преобразуваш. Тогава то щеше да те вземе. Не можех да понеса
мисълта –
Мъркайки гърлено, той облиза бузата ми.
Видях присвяткване и се обърнах за да видя как Сет се преобразява. Раните му се лекуваха, а
която и да обичаше – щеше да се върне при нея.
Може би защото Конър обичаше наполовина човек- наполовина шифтър, който не се
преобразуваше във вълча форма, знаеше какво да направи. Той взе юргана и го придърпа
около Даниел.
За едно премигване вече гледах лицето на любимия си. Докоснах бузата му.
-
Трябваше да изчакаш и да се преобразуваш когато се излекуваш напълно.
-
Скоро ще се преобразувам обратно.
-
Даниел. – гърлото ми бе свито, сълзи капеха от очите ми. – Как избяга?
-
Мислиш ли, че една заключена врата ще ме задържи? Преобразувах се и използвах
силата, която имам като пантера за да съборя вратата.
Този фен превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
-
Рискуваше да умреш с преобразуването си – не можех да попреча на тежкото мъмрене
в гласа си.
-
Предположих, че жътваря ще е зает заради теб.
-
Но ако имаше повече от един? Какво ако –
Той докосна устните ми.
-
Свърши се, Хейдън.
Но не можех да се примиря с всичко, което е рискувал.
-
Обичам те.
Той се ухили, усмивка също като онази която накара коленете ми да омекнат.
-
Зная. Това е добре – целуна врата ми – защото мога да те открия навсякъде.
Бях смътно наясно, че сега бяхме сами. Тъмните Пазители бяха тръгнали, тихо отстъпващи. А аз
осъзнах, че чувствата ми към Даниел са толкова силни, че нямаше място където да побера
чуждите емоции в себе си. Или може би бях станала по-добра в блокирането на това, което
изживяват.
Болката ме разкъсваше. Крайниците ми, цялото ми тяло бе вцепенено докато биваше
намушквано от остра болка. Ахнах.
Даниел хвана лицето ми с големите си длани.
-
Хейдън, ще ме приемеш ли като своя сродна душа?
-
С цялото си сърце.
Той ме притегли към себе си.
-
Концентрирай се върху мен.
Устните му докоснаха моите, леко, сякаш бе за пръв път. След това бяха по-познати, докато
тялото ми започваше да ми се струва странно, усетих леки вибрации, като подготовка.
Фокусирах се върху Даниел, чувството, когато ръцете му са около мен, върху вкуса на целувката
му, топлината на кожата му.
Емоциите му не навлязоха в мен, но въпреки това знаех какво изпитва. Обичаше ме. Не искаше
да страдам. Би направил всяко нещо – и всичко – за да ме защити.
Чух мъркане от удволоствие, ниско в гърлото му. В животинска форма издавахме различни
звуци, изглеждахме различно, но дълбоко в себе си бяхме еднакви.
Болката ескалира, след това намаля докато ръцете му се плъзгаха около мен, задълбочавайки
целувката. Страстта изригна в мен, удавяйки всичко друго. Между едно сърцебиене хиляди
звезди изригнаха в мен, лунната светлина се издигна и навлезе в мен.