Когато отворих очите си, се взирах в пантера, знаеща, че той гледа във вълк.
Този фен превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Хейдън?
Бях се страхувала, че тъй като не мога да усетя емоциите му, няма да мога да чуя мислите му.
Но те бяха там, шепнещи ми.
Красива си във вълчата си форма.
Той потърка муцуната ми.
Разочарована ли си, че не съм вълк?- попита.
Глупчо. Искаш ли аз да съм пантера?
Обичам те такава каквато си.
Топлината се завъртя в мен при думите му, сърцето ми заби по-силно. Дори да знаех как се
чувства, имаше удовлетворение и радост в думите му.
Можех да видя останките от раните му от едната страна, дълги резки, които заздравяваха
бързо. Вълка в мен ги помириса, след това ги облиза предпазливо. Кръвен аромат.
Сега и аз ще те намеря където и да си, помислих си.
Раните зарастнаха без да оставят белези, без доказателство че някога са били там. Това бе
нашия подарък, нашата способност да се лекуваме.
Сега какво? попита той.
Погледнах към белия снежен пейзаж разпростиращ се пред нас.
Не мисля, че мога да бягам бързо като теб - признах си.
Мога да бягам по-бавно.
Тръгнах напред, лапите ми ритаха по снега. Даниел бягаше до мен без усилие. Не, никога не
бих успяла да го надбягам, никога не бих могла да му избягам.
Но истината беше, че вече не исках да го правя.
Този фен превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Chapter Twenty
Глава двадесета
_____________________________________________________________
Превод: sunset
Редакция: djenitoo
Състезавахме се в гората докато не достигнахме до пещерата, в която ме бе довел предната
вечер. Докато пристъпвах вътре, очите ми се приспособиха към тъмнината. С помоща на
вълчето ми зрение можех да видя през нея.
Това, което видях ме изненада.
Раницата ми - чудех се кога ли я бе донесъл тук. Най-вероятно по някое време следобед, когато
бях с Кайла, Линдзи и Британи.
Погледнах назад към него.
Предположението ти е вярно.
Можеш да четеш мислите ми дори когато не са насочени към теб? Защо аз не мога да чета
твоите?
Защото съм се научил да ги удържам. Ще те науча. Така ще зная само това, което ти
искаш.
Може би това умение ще ми помогне да удържам и емоциите.
Надявах се.
Насочих се към другата част на пещерата, където се намираше басейна. Дрехите ми стояха
върху скалата, чакайки да отида при тях в човешка форма.
Може да се преобразуваш там, помисли си Даниел , аз ще се трансформирам тук.
Добре. За да се преобразувам, трябва да мисля за мен като човек?
Просто мисли като човек.
Когато вече не можех да го видя, затворих очите си, концентрирах се, усещайки електрод през
себе си. Отворих очите си, вече в човешката си форма. Облякох набързо дънките, пуловера и
ботушите си. Когато влязох в главната пещера Даниел стоеше на входа к, загледан навън.
Голям фенер разсейваше мрака.
Този фен превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Изчаках малко за да го изследвам бавно: ширината на раменете му, дължината на гърба му.
Ръцете му бяха напъхани в задните джобове на дънките му.
Почти загубих това, почти го загубих заради страховете си. Но също така страха ми да го загубя
ми даде сила да оттегля за време собствената си трансформация и да унищожа жътваря. Ако не
бе Даниел може би нямаше да се боря толкова упорито, нямаше да се предам лесно, но нито
да направя толкова много за да не загубя.
Застанах до него, плъзвайки се под ръката му. Бе толкова удобно, познато.
-
Беше права – каза тихо. – Аз доведох жътваря тук.
-
Не, не беше ти.
Погледна към мен, очите му задаваха въпрос, искащи да повярват на думите ми.
-
Тук си от лятото. Ако те бе последвало щеше да се покаже по-рано – казах.
-
Иска ми се да повярвам на това.
-
Аз вярвам. Не знаем всичко за жътваря, не е като да е бил в „Шоуто на Опра”* (*- тв
предаване). Не знаем защо се е крил с векове, нито защо е решил да се появи сега.
Зная, че то е убило родителите ти, усетих душите им. Обичат те толкова силно.
Сълзи напълниха очите му и той премигна за да ги проясни.