-
Почиват ли в мир.
-
Сега – да.
-
Не зная как е открило семейството ми, не зная колко много от вида ми е убило. Както
ти казах, не сме като вълците. Не се придържаме заедно – погледна надолу към мен –
Бих желал да отида да потърся останалите, да им разкажа за това място. Ние сме
самотници, аз и ти, но си принадлежим един на друг. – докосна бузата ми – Но няма да
отида ако желаеш да останеш тук. И ако старейшините ми позволят да остана. За мен
означаваш повече от всичко друго.
Преди да му дам отговора си, той ме взе в обятията си и ме целуна. Мислех си, че никога
повече няма да го почувствам. А сега бе до мен.
Бе готов да пожертва мечтите си заради мен, но го обичах прекалено силно за да му позволя
да се откаже от това, което желае.
Често изпитвах любов – идваща от други, насочена към други. Любов на родител към детето
му, на приятел към приятел, а при Конър, любовта на любим към любима. Във всички
обстоятелства любовта е силна емоция, не бе лесно да я задържаш веднъж щом бликне.
Сега осъзнах, че любовта е като цъфтящо цвете, непрекъснато добавящо към себе си още
венчелистчета. Но няма краен вид. Няма пълен цъфтеж. Продължава вечно. То укрепва, расте
по нависоко.
Не познавах Даниел от дълго, но в сърцето си знаех, че той е истинската ми сродна душа.
Този фен превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Когато ме притегли към себе си, докосна бузата ми точно както бе направил онзи следобед зад
кафенето. Докосването му бе топло, очите – искрени. Нямах нужда да усетя емоциите му за да
зная, че са силни.
-
Обичам те, Хейдън – каза.
Потънах в обятията му и притиснах лице към гърдите му, слушайки ритъма на сърцето му.
-
Аз също те обичам.
Той взе ръката ми и ме поведе навън. Седнахме върху покритата със сняг скала и
наблюдавахме как луната започва да избледнява. Трябваше да усетя студ, но с ръцете на
Даниел около тялото ми бях сгрята, щаслитва . . . лудо влюбена.
Този фен превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Chapter Twenty-One
Глава двадесет и първа
_____________________________________________________________
Превод: sunset
Редакция: djenitoo
Връщането обратно в Уолфорд на следващата сутрин не бе толкова радостен повод колкото
бях очаквала. Старейшините и Тъмните Пазители не бяха много щастливи да видят Даниел.
Да, той най-вероятно спаси задниците на всички ни от атаката на жътваря, но имаше проблем
около факта, че не е бил напълно честен за себе си.
Така че две минути след като влязохме през вратата на имението, той стоеше пред тях в стаята
на съвета. Старейшините седяха около масата, изучавайки го сякаш е екзотично създание –
което предполагам, че наистина беше.
На всеки край на масата имаше по още една маса, поставена перпендикулярно, на които
заемаха Тъмните Пазители. Аз стоях на края на едната от тези две маси. Сега, след като бях
изживяла преобразуването си бях станала член на тази елитна група.
Но имаше вероятност Даниел да бъде изритан от нея.
Той стоеше прав, висок и горд, с изправени рамене и високо вдигната глава. Почувствах се
горда, че това великолепно момче бе мое.
Най-накрая старейшина Уайлд прочисти гърлото си и каза.
-
Дойдохте тук под фалшив претекст, господин Фостър.
Видях как Даниел се сви и разбрах защо. Преди предната нощ го наричаха Пазител Фостър.
Веднага го бяха отстранили от мястото му, още от мига в който научиха, че не е един от тях.
Знаех, че е имало време когато е нямало да се притесни от това, когато е бил напълно самотен, когато не е знаел къде принадлежи.
-
Казах ви, че дойдох тук за да служа като Тъмен Пазител – каза категорично.
-
Пропуснахте да споменете, че се превъплъщавате в пантера вместо във вълк – напомни
му старейшина Уайлд.
-
Не виждам как формата, която приемам влияе върху способността ми да си върша
работата – погледна надолу, след което погледна към мен – И, да, не мислех, че щяхте да
ме приемете ако знаехте, че съм от клана на пантерите.
-
Колко пантери има? – попита Лукас, игнорирайки укорителния поглед на дядо си.
-
Не зная – каза Даниел – Не следим членовете си както правите вие. Това е една от
слабостите ни.
Този фен превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
-
Освен това не смятахте за нужно да узнаем, че жътваря е убил родителите ви? –