където Лиса говореше с Даниел. Тя се бе облегнала на бариетата, като че ли целеше да се
настани там. Не можех да я виня. Той имаше зашеметяващи очи и един вид порочна усмивка,
като че ли сякаш ме подканваше да се присъеденя към тях с усмивка. Но устоях на
изкушението. Не му вярвах не само заради вида му, а и заради факта, че не можех да усетя
емоциите му. Защо ги блокираше? Как ги блокираше?
Стъкления прозорец, който бе от пода до тавана осигуряваше безпрепятствена гледка към
главната улица със старомодни магазини и покритите със сняг планини на заден фон,
пурпурно-синьо небе със сенки хвърлени от здрача. Полумесеца вече се покачваше на небето,
но бе все още слаб, което му придаваше призрачно-зловещ вид. Една тръпка премина през
тялото ми.
Повдигайки вежди, Лиса се върна обратно при мен.
-
Поръча си парче шоколад. Знаеш ли какво означава това. Нямам търпение да подложа на
тест теорията си с това момче. Видя ли убийствената му усмивка?
Лиса имаше теория, че колкото по-шоколадов харесваше момчето шоколада си, толкова по-
добре се целува. Ако не друго, поне щеше да има хубав вкус. Даниел бе големия лош вълк, а тя
дори не го знаеше. Долната му устна бе пълна и би била чудестно допълнение към моите.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Исках да се ритна, само защото се бях зачудила какви биха били целувките му, защото
подозирах, че ще си навлека беда.
-
Очевидно е, че – Лиса продължи, а челото к се сбръчка – това, което наистина иска си ти.
Той казва, че сте приятели и че ти го очакваш? – завърши изявлението си на висок тон,
поставяйки под въпрос това, което к е казал, очаквайки от мен да отрека.
Страхът в мен нарасна. Значи той наистина бе тук за мен. Най-вероятно старейшините го бяха
изпратили. Знаех, че те искат да съм в Уолфорд по време на първата си трансформация. Но
докато легендата казваше, че трябва да премина през нея със сродната си душа, аз не можех
да рискувам ничий друг живот, ако жътваря спази обещанието си и наистина дойде за мен. Но
не можех да обясня това на Лиса, затова просто излъгах.
-
Никога през живота си не съм го виждала.
Занесох топлите напитки на трите момичета, а докато те плащаха казах:
-
Виждате ли този мъж в ъгъла?
-
Малко е трудно да го пропуснем – каза белия шоколад – дори с това тежко яке отгоре му,
можем да кажем, че всичко под него е мускули. И това лице – то принадлежи на
билбордовете на Калвин Клайн.
-
Няма да имам нищо против ако ме топли през цялата нощ – каза млечния шоколад с
кикот.
-
Тогава това е вашия щастлив ден – излъгах. – Той търси някой, с когото да си тръгне, а
освен това има още два приятеля, които са секси като него.
-
Наистина?
-
Къде са те? – попита подозрително тъмния шоколад.
-
Паркират хамър*-а си (* - кола).
-
Те имат хамър?
-
О, да – наведох се заговорнически. – Родителите им са невероятно богати. Момчетата
дойдоха днес и все още не познават никого. Флиртуваха с мен по-рано, но аз си имам
гадже. – започвах да ставам изключителна опитна в лъжите. Преди да избягам от Уолфорд
никога не бях лъгала, но бях поразена колко лесно излизаха фалшивите думи от устата ми.
Момичетата дори не изчакаха да върна рестото им преди да се насочат към ъгъла, за да
флиртуват с Даниел, така че го пуснах в буркана. Събраните пари щяха да бъдат раздадени
между всички служители на края на смяната. Никога не бе много, но нуждите ми бяха прости:
хубава книга, топъл огън, моя собствена чаша горещ шоколад и успокояваща тишина. Това бе
една от причините да обичам зимата и да се чувствам като у дома в курорта. Снега абсорбира
толкова много звуци и създава тишина, ненарушавана от нищо друго.
Но с пристигането на Даниел, моя малък рай вече не бе толкова удобен. Трябваше да си
тръгна. Колкото по-скоро – толкова по-добре. С тези три момичета, които го разсейват – сега бе
шанса ми.
-
Искаш ли да вземеш поръчката му? – попита ме Лиса.
-
Не. Отивам до склада за да взема още малко чаши – преди да може да каже нещо, се
плъзнах през вратата, която водеше към коридора, където бе офиса на шефа.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Сянката на луната – Рейчъл Хоторн
Почувствах лека вина, че напускам Спрайк след като ми бе дал шанс – а и той бе толкова
защитнечески настроен.