— Преди малко ни посъветва да останем. Откъде сте сигурен, че отново не допускате грешка?
— Както казах, Питър има нужда от приятели.
— А светът нуждае ли се от Питър?
— Не винаги ни ръководи лидерът, когото искаме. Понякога се налага да го избираме измежду тези, които имаме.
— И как ще гласуваме? В гласоподавателната урна или на бойното поле?
— Бюлетината по всяка вероятност ще е отровна смокиня или повредени автомобилни спирачки.
Тереза веднага се досети:
— Разчитайте на нас, ще проверяваме храната и превозните му средства.
— Така ли? Нима вие ще се нагърбите да му купувате лично храната всеки ден от различни магазини, а съпругът ви ще спи денонощно в колата?
— Пенсионирахме се рано, имаме много свободно време.
Граф се засмя:
— Успех тогава, убеден съм, че ще се постараете. Благодаря ви, че отделихте от времето си за този разговор.
— Ще се радвам да си побъбрим пак след десетина-двайсет години.
— Ще си го запиша в бележника — увери я Граф.
Той се поклони — по-почтително, отколкото тя очакваше, прекоси къщата, премина през градината и излезе на улицата.
Известно време госпожа Уигин се ядосваше на Граф, Международния флот, формиките, съдбата и бог за това, което бяха причинили на нея и семейството й. После се замисли за Валънтайн и Ендър и няколко сълзи капнаха на папаята. После си представи как с Джон Пол чакат и си отварят очите на четири, за да опазят Питър. Граф беше прав, никога нямаше да опазят сина си.
Все щяха да заспят, да пропуснат нещо, а Ахил щеше да се възползва от възможността — от възможностите — точно когато се чувстват най-спокойни, за да нанесе своя удар. След смъртта на Питър светът щеше да попадне във властта на Ахил, защото кой друг бе лукав и безцеремонен колкото него, за да му се опълчи? Бийн? Петра? Суриявонг? Николай? Някое от децата, възпитаници на Военното училище, които се пръснаха по Земята? Ако някой от тях си беше поставил за цел да спре Ахил, вече щяха да научат името му.
Мъкнеше към къщата тежък чувал, пълен с папаи — внимателно премина през прага, за да не нарани плодовете — когато й просветна коя е била истинската задача на Граф.
Спомена, че на Питър му липсва приятел. Подхвърли, че сблъсъкът между Питър и Ахил може да се предотврати с помощта на отрова или повреда в колата. После ясно показа, че не вярва семейство Уигин да защитят сами сина си. Как тогава щяха да се превърнат в приятелите, от които Питър имаше нужда?
Съперничеството между Ахил и сина им лесно щеше да се разреши, ако единият от двамата умреше.
Изведнъж от паметта й изплуваха истории за най-великите (поне според слуховете, ако не според фактите) отровителки. Лукреция Борджия, Клеопатра. Онази, дето беше изтровила цялото обкръжение на император Клавдий, а накрая май и самия него.
В онези дни е нямало химически тестове за установяване вида на използваната отрова. Отровителите сами събирали билки, не се е налагало да ги закупуват, нито пък да търсят съдействието на други, които биха могли да ги предадат. Ако нещо се случеше с психопата Ахил, преди Питър да реши, че няма нужда от него, синът им навярно щеше да започне разследване… а когато следата, рано или късно, отведеше до собствените му родители, какво ли щеше да стори? Да ги порицае публично, да ги изправи пред съда? Или да ги защити, да скрие резултатите от разследването и да си подаде оставка като хегемон, а слуховете да го обвиняват за преждевременната смърт на Ахил? Без съмнение всеки опонент на Питър щеше да превърне Ахил в мъченик — дълго време недооценяваното момче, предложило светла надежда на света, убито в разцвета на своята младост от подлия и лукав Питър Уигин или от майка му — вещицата, и баща му — змията.
Целта не бе само да убият Ахил, а да го сторят така, че смъртта му да не вреди на Питър за в бъдеще.
Разбира се, за предпочитане бе Питър да търпи слухове и легенди за смъртта на Ахил, отколкото самият той да е мъртвецът. Тереза се страхуваше да не е закъсняла.
„Граф ме назначи за атентатор — убедена бе госпожа Уигин, — за да спася сина си. А най-ужасното е, че не се питам дали бих го сторила, а как. И кога.“
4. Шопен
парола закодиране: ********
парола разкодиране: *****
От: Граф%pilgiimage@colmin.gov
До: phytian%legume@nowyouseeitnowyou.com
Относно: Колко забавно
Предполагам, не е забранено да задоволяваш младежките си хумористични пристъпи, използвайки прозрачни псевдоними като phytian/legume2, също така ми е пределно ясно, че тази ти самоличност е за еднократно ползване, но, повярвай ми, действията ти ми намирисват на безотговорно поведение, което ме притеснява. Не можем да си позволим да загубим теб или твоя спътник, защото ти е скимнало да си правиш шеги.
2
phytian/legume — буквално: изкуствено бобено растение, препратка към името Бийн. — Бел.ред.