— Половината от нашите синове и съпрузи вече участват във войната срещу китайците.
— Убити в битка.
— Загубили пътя към дома.
— Взети в плен от китайските дяволи.
Вирломи вдигна ръка, за да ги успокои:
— Аз няма да пропилея напразно техните животи, ако те ми се подчиняват.
— Не бива да отивате на война — посъветва я една старица. — Там няма нищо добро. Погледнете се — млада, красива. Легнете с някой от нашите младежи или с някой от по-старите мъже, ако предпочитате, и правете бебета.
— Някой ден ще си избера съпруг и ще правим бебета. Но днес моят съпруг е Индия, а той е погълнат от един тигър. Аз трябва да разболея тигъра, така че той да повърне моя съпруг.
Някои се закикотиха, но други останаха сериозни.
— Как ще го направите?
— Ще подготвя мъжете така, че те да не умрат заради грешки. Ще събера всички оръжия, от които се нуждаем, така че никой мъж да не загине напразно, защото е невъоръжен. Ще изчакам благоприятния случай, защото не бива да привличам гнева на тигъра върху себе си, преди да станем готови да го нараним толкова лошо, че той никога да не се възстанови от удара.
— Нима носите със себе си ядрено оръжие? — попита старицата. Явно не й вярваше.
— Използването на такива неща е оскърбление за Бог. Мюсюлманският Бог е бил изгонен с огън от дома си и се обърнал срещу народа си, защото използвали такива оръжия един срещу друг.
— Аз се пошегувах — засрами се старицата.
— Аз не се шегувам — каза Вирломи. — Ако не искате да използвам вашите мъже по начина, по който ви описах, кажете ми. Аз ще си отида и ще намеря друго място, където ще ме искат. Може би вашата омраза към китайците не е толкова яростна колкото моята. Може би вие сте доволни от начина, по който стоят нещата на тази земя.
Но на всички им личеше, че не са доволни и омразата им е достатъчно силна.
Нямаше много време за обучение въпреки обещанието й, но тя не възнамеряваше да използва тези мъже за сражения с престрелка. Те щяха да станат саботьори, крадци, експерти по разрушения.
Те се сговаряха със строителни работници, за да крадат експлозиви; научиха се как да ги използват; изградиха сухи ями за складове в джунглите и стръмните хълмове.
Отиваха до съседни градове и вербуваха още мъже, после отиваха все по-далеч от дома и изграждаха мрежа от саботьори в близост до всеки ключов мост, който може да бъде взривен, за да попречи на китайците да използват пътищата, от които биха имали нужда, за да пренасят войски и продоволствие в и извън Индия.
Не биваше да провеждат репетиции, нито сухи тренировки, за да не събуждат подозрение. Тя предупреди своите мъже да не възпрепятстват гладкото преминаване на китайската транспортна мрежа през техните хълмове и планини.
Някои от тях се дразнеха, но Вирломи все повтаряше:
— Обещах на вашите съпруги и майки, че няма да рискувам напразно живота ви. В бъдеще ще има смърт в изобилие, но предпочитам с вашата смърт да постигнем нещо, така че живите един ден да си кажат: Успяхме сами, никой не ни помогна.
Вече не ходеше в града, а живееше както преди — в пещера близо до моста, който самата тя щеше да взриви, когато му дойдеше времето.
Но Вирломи не можеше да си позволи да остане без връзка с външния свят. Ето защо три пъти на ден един от нейните хора се включваше в мрежите, проверяваше секретните й сайтове, отпечатваше съобщенията в тях и й ги донасяше. Научила ги беше да изтриват информацията от паметта на компютрите, така че никой друг да не види какво са показвали те. След като прочетеше съобщенията, които й донасяха, ги изгаряше.
Тя получи съобщението на Питър Уигин тъкмо навреме. Ето защо беше подготвена, когато нейните хора започнаха да идват задъхани и превъзбудени.
— Войната с турците върви зле за китайците! Научихме от мрежите. Турците за завзели толкова много летища, че могат да изпращат в небето на Шинджиянг повече самолети отколкото китайците. Пускат бомби над самия Пекин!
— Тогава плачете за децата, които умират там — смъмри ги Вирломи. — За нас времето за борба още не е дошло.
На следващия ден, когато товарните коли започнаха да трополят по мостовете, те започнаха да молят:
— Нека взривим само един мост, за да им покажем, че Индия не спи, когато турците бият нашия враг вместо нас!
Тя само им отговаряше:
— Защо да взривяваме мостове, когато нашият враг ги използва, за да напусне страната ни?
— Но ние можем да убием много от тях, ако просто нагласим правилно времето за експлозиите!
— Дори да убием пет хиляди чрез взривяването на всичките мостове точно в подходящия момент, враговете наброяват пет милиона. Ще чакаме. Няма да предприемате нищо, иначе ще ги предупредим, че се крием в тези планини. Времето за действия наближава, но ще чакате моята дума.