Повтаряше го непрекъснато, през целия ден, на всеки, който идваше, а те се подчиняваха. Тя ги изпращаше да телефонират на свои приятели в отдалечени градове близо до други мостове и те се подчиняваха.
В продължение на три дни контролираните от китайците новини съобщаваха как скоро ще дойдат опустошителни армии, за да накажат турските орди за тяхното предателство. Трафикът през мостовете и през планинските пътища не отслабваше.
Тогава дойде съобщението, което тя очакваше:
сега
Нямаше подпис, но тайният сайт беше известен само на Питър Уигин. Тя разбра, че главната офанзива е била насочена на запад и китайците скоро ще започнат да изпращат войски и оборудване от Китай обратно в Индия.
Не изгори съобщението, а го даде на детето, което й го беше донесло.
— Запази го завинаги — усмихна се тя. — Това е началото на нашата война.
— От Бог ли е изпратено? — попита детето.
— От сянката на племенника на един бог. Или по-скоро от мъж в съня на един спящ бог.
Тя слезе в селото, хванала детето за ръка. Хората се тълпяха около нея. Тя им се усмихваше; потупваше децата по главите, прегръщаше жените и ги целуваше.
После поведе този парад от граждани към офиса на местния китайски администратор и влезе в сградата.
Той я погледна и извика, първо на китайски, после на общия език:
— Какво правиш тук? Махай се!
Но Вирломи не обърна внимание на думите му. Тя вървеше към него, усмихваше се и протягаше ръце, сякаш да го прегърне.
Той вдигна ръце в знак на протест, за да я отстрани с жест.
Тя го хвана за китките, извади го от равновесие и докато той се клатушкаше, за да се задържи на крака, тя го прегърна, сграбчи главата му и рязко я изви.
Мъжът падна мъртъв на пода.
Отвори едно чекмедже в бюрото му, извади пистолета му и застреля двамата китайски войници, които се втурнаха в офиса. Те също се строполиха.
Вирломи погледна спокойно жените:
— Време е. Моля, позвънете на приятелите ни във всеки град. Има още един час до мръкване. При падането на нощта те трябва да изпълнят своите задачи. С къс фитил. И ако някой се опита да ги спре, дори индиец, те трябва да го убият възможно най-тихо и най-бързо и да продължат своята работа.
Те повториха съобщението пред нея, после започнаха да звънят.
Вирломи излезе отвън с пистолет, скрит в гънките на полата й. Когато другите двама войници в селото пристигнаха тичешком, чули изстрелите, тя започна да им бърбори на своя диалект. Те не разбраха, защото това изобщо не беше местния език, а напълно отделният език от Дравидианския юг. Спряха и настояха да им каже на общия език какво се е случило. Тя отговори с куршум в корема на всеки от тях, преди те дори да забележат, че тя има пистолет. После ги дари с по един в главата, докато те лежаха на земята.
— Ще ми помогнете ли да очистя улицата? — попита зяпналите хора.
Те веднага излязоха на пътя и пренесоха телата обратно в офиса. Когато с телефонните обаждания бе приключено, тя събра всички при вратата на офиса.
— Когато китайските власти дойдат и поискат да им разкажете какво се е случило, ще им кажете истината. По пътя дойде един човек, индиец, но не от нашето село. Приличаше на жена и ние помислихме, че е бог, защото влезе право в офиса и счупи врата на администратора. После взе пистолета му и застреля двамата пазачи в офиса, а след това и двамата, които дойдоха тичешком от селото. Никой от вас не е имал време да направи нещо друго, освен да пищи. После този чужденец ви е накарал да пренесете телата на мъртвите войници в офиса и после ви е заповядал да напуснете, докато той е провеждал телефонни разговори.
— Те ще поискат да опишем този човек.
— Тогава опишете мен. Мургав. От южната част на Индия.
— Те ще кажат, ако той е приличал на жена, защо не сте сигурни, че наистина е жена?
— Защото уби мъж с голи ръце. Коя жена би могла да направи това?
Те се засмяха.
— Но не бива да се смеете — предупреди ги тя. — Те ще са много ядосани и дори да не им дадете никакъв повод, може да ви накажат твърде сурово за случилото се тук. Може да помислят, че лъжете, и ще ви измъчват, за да ви накарат да кажете истината. И отсега ви казвам: свободни сте да им кажете, че може би съм същата личност, която е живяла в тази малка пещера близо до моста. Можете да ги заведете и да им покажете мястото.
Тя се обърна към детето, което й бе донесло съобщението от Питър Уигин.
— Зарови този документ в земята, докато свърши войната. Винаги ще е там, ако имате нужда от него.