Амбул бе един от тези, които откриха, че ако си достатъчно уморен, можеш да спиш седнал дори на твърда седалка в камион без ресори, движещ се по каменист път. Само дето често се събуждаше.
В просъница откри, че вече се движат по добре павиран път и остана достатъчно време буден, за да си помисли: „Идиот ли е нашият командир, че използва такова шосе?“ Но проблемът не го тревожи дълго, защото скоро пак заспа.
Камионите спряха след три часа пътуване. Всеки продължаваше да е изтощен, но имаха още много работа за вършене, преди да могат да си спечелят истинска храна и добър сън. Командирът бе заповядал да спрат до един мост. Бе накарал хората да разтоварят всичко от камионите и после да ги бутнат от моста в реката.
Амбул мислеше, че постъпват глупаво. Не биваше да ги оставят изрядно паркирани и на едно място, защото при наблюдение от въздуха щяха да бъдат разпознати.
Но бързината бе по-важна от заличаването на следите. Освен това китайските военновъздушни сили бяха ангажирани другаде. Амбул се съмняваше, че скоро ще имат на разположение самолети за наблюдения от въздуха.
Докато сержантите разпределяха новопридобитите боеприпаси между мъжете, командирът им съобщи какво е научил от слушането на пленените радиоапарати по време на пътуването. Врагът продължаваше да приема индонезийците като парашутисти и предполагаше, че са се насочили към главна военна цел или към някакво място за среща.
— Още не знаят кои сме и какво правим и ни издирват там, където никога няма да стъпим — каза командирът. — Това няма да трае дълго, но беше причината да не ни взривят, докато пътувахме с колите. Явно си мислят, че сме поне хиляда души.
Пътуването по шосето ги бе отвело доста навътре в страната. Теренът беше почти хълмист и въпреки че всеки сантиметър орна земя в Китай бе култивиран от хилядолетия, тук беше дива провинция. Можеха да се отдалечат достатъчно от шосето, преди да се стъмни, и да поспят добре, преди да потеглят отново.
Разбира се, щяха да извършват по-голямата част от своето придвижване през нощта, а да спят през деня.
Ако преживееха нощта. Ако оцелееха още един ден.
По-натоварени отколкото при първото си стъпване на брега през миналата нощ, те се отклониха от шосето и навлязоха в гората покрай реката. Отправиха се на запад. Срещу течението. Към вътрешността.
19. Сбогувания
До: Porto%Aberto@BatePapo.Org
От: Лок%erasmus@polnet.gov
Относно: Зрял
Парола закодиране: *********
Парола разкодиране: ****************
Бийн ли е? Или Петра? Или и двамата?
След всичките му изкусни стратегии и големи изненади, го хванахме натясно заради един най-обикновен опит за убийство. Не знам дали новината за свалянето на една совалка на МФ е проникнала през завесата на войната, където се намираш, но той мислеше, че аз съм на борда. Аз не бях, но китайците си измиха ръцете с него и изведнъж МФ получи законно основание за наземна операция. Бразилското правителство сътрудничи, поставило е двора под ключ.
Единствената беда е, че дворът изглежда се защитава от твоята малка армия. Искаме да приключим без жертви, но ти си обучил войниците си много добре, а Сури не отговаря на моите опити да се свържа с него. Преди да напусна, той изглеждаше фанатично предан на Ахил. Може да е било защитна окраска, но кой знае какво точно се е случило при съвместното им пътуване от Китай до Бразилия?
Ахил умее да омайва хората. Един индийски офицер, който познава Граф от много години, ме информира за совалката. Семейството му е било задържано в лагер в Китай, за да го принудят да съдейства на Ахил. Може би Ахил е намерил начин да изнудва Сури. Дали Сури заповядва на войниците да защитават Ахил?
Щеше ли да има някаква разлика, ако ти беше в Рибейрау Прету? Аз ще отида, но се боя, че никога не съм се доверявал напълно на твоето уверение, че войниците ще ми се подчиняват безпрекословно. Имам чувството, че им паднах в очите, когато избягах от двора. Но ти ги познаваш, а аз не.
Твоят съвет ще бъде ценен, а присъствието ти ще е изключително полезно. Ще разбера, ако не ми помогнеш нито с едното, нито с другото. Не ми дължиш нищо — ти беше прав, когато аз сбърках и изложих всички на опасност. Но не желая да убивам някой от твоите войници, нито пък да бъда убит аз. Няма да се преструвам, че мотивите ми са изцяло алтруистични — знаеш, че нямам друг избор, освен да съм там. Ако не съм там при проникването в двора, ще се сбогувам с моето бъдеще като хегемон.
Междувременно, изглежда, китайците продължават да губят? Поздравления за Халифа. Надявам се, че ще е по-великодушен към победените си врагове, отколкото са били китайците.