Петра откри, че й е трудно да се съсредоточи върху търсенето си в мрежата. Беше твърде изкушаващо да превключи към новинарските истории за войната. Това бе генетичната болест, която докторите бяха открили в нея като дете; болестта, която я бе изпратила в космоса и във Военното училище. Тя просто не можеше да остави войната на мира. Колкото и да беше ужасна, битката продължаваше да я привлича неудържимо и Петра не можеше да устои на съревнованието между две армии, всяка стремяща се към господство, без да спазва правила.
Бийн настояваше да търсят сигнал от Ахил. Това й се струваше абсурдно, но Бийн беше убеден, че Ахил иска да отидат при него.
— Той няма време — каза Бийн. — Всеки се е обърнал срещу него. Беше си въобразил, че ще заеме моето място. После обаче стига твърде далеч със свалянето на тази совалка, и то в момента, в който Съюза на полумесеца измъква Китай изпод краката му. Сега не може да се върне там, не може дори да напусне Рибейрау. Ето защо възнамерява да играе ролята, която му е оставена. Ние обаче сме на свобода, а той няма да се примири с това. Така че… ще ни повика.
— Нека не ходим — предложи Петра, но Бийн само се засмя.
— Ако мислех, че наистина не искаш да ходим, нямаше да ти го кажа. Но знам, че си съгласна с мен. Ахил държи нашите бебета и е сигурен, че ще отидем.
— Може би да, а може би не. С какво ще помогнем на тези зародиши, ако родителите им попаднат в клопка и умрат?
Ясно бе, че ги чака капан. Нямаше да има честна размяна или изгодна сделка, например „моята свобода срещу твоите бебета“. Не, Ахил не би го направил, дори за да спаси собствения си живот. Веднъж Бийн го беше хващал в капан, за да измъкне от него признание, което го изпрати в психиатрично заведение. Ахил никога нямаше да се върне там. Подобно на Наполеон, той бе избягал от един плен, но знаеше, че от следващия няма да има спасение. Колкото до целта му, Бийн и Петра бяха на едно мнение — Ахил би ги повикал само за да ги убие.
Въпреки това тя продължаваше да търси в мрежите.
А докато търсеше, войната продължаваше да я привлича. Военните операции в Шинджиянг вече се бяха преместили на изток в покрайнините на Хан Китай. Персийците и пакистанците бяха на път да обкръжат двете половини на Китайската армия в Западна Индия.
Новините относно действията на индонезийците и арабите във вътрешността на Китай бяха малко по-уклончиви. Китайците се оплакваха от мюсюлмански парашутисти, извършващи терористични нападения във вътрешността на Китай, и заплашваха, че ако бъдат заловени, те ще бъдат третирани като шпиони и военни престъпници. Халифът реагира незабавно — заяви, че това са редовни войски, в униформа, и изтъкна, че китайците се безпокоят, че войната, която наложиха на други, накрая е дошла в техния двор.
— Ние ще държим китайската войска и китайското правителство персонално и индивидуално отговорни за всяко престъпление срещу наши пленени войници.
Това бе езикът, който само предполагаемите победители можеха да си позволят да използват, но китайците явно взеха това присърце, обявявайки незабавно, че са били разбрани погрешно и всеки заловен войник в униформа ще бъде третиран като затворник.
За Петра най-забавната страна на китайското преструване беше, че те продължаваха да говорят за войските на индонезийците и арабите като за парашутисти. Просто не можеха да повярват, че слезлите на брега войски са стигнали така бързо толкова навътре в страната.
Изскочи и още нещо. Една от американските новинарски мрежи тъкмо излъчваше изказванията на някакъв пенсиониран генерал, който коментираше информацията от американските шпионски спътници.
— Не мога да разбера защо китайската войска, която беше изведена от Индия преди няколко дни, за да посрещне заплахата в Шинджиянг, не бе използвана в Шинджиянг или върната обратно в Индия. Една цяла четвърт от китайските военни сили седят там без работа.
Петра каза на Бийн, а той се усмихна:
— Вирломи е много добра. Задържала ги е три дни. Колко ли време остава, докато китайската армия в Индия просто остане без амуниции?
— Не върви да започнеш залагания, когато сме само двама.
— Престани да гледаш войната и се залавяй за работата.
— Защо чакаме Ахил да изпрати този сигнал, което, убедена съм, няма да стори? Защо просто не приемем поканата на Питър да се присъединим към него при щурмуването на двора?
— Защото ако Ахил мисли, че ни примамва в капан, ще ни позволи да влезем вътре без нито един изстрел. Така никой няма да умре.
— Освен ние.
— Първо, Петра, няма никакво „ние“. Ти си бременна жена и мен не ме интересува колко си добра във военните дела. Възможно е да не успея да се справя с Ахил, ако жената, която носи моето бебе, е изложена на опасност.