— Значи от мен се очаква да стоя отвън и да чакам, без да знам дали си жив или мъртъв?
— Трябва ли да спорим за това, щом така или иначе ще умра до няколко години? Ако умра, но спася зародишите, ти все още ще можеш да имаш бебета, а ако умреш, няма да имаме дори това, което е вече в утробата ти.
— Не, не, няма да водим повече този спор — ядоса се Петра.
— И второ, ти няма да чакаш отвън и да наблюдаваш, защото ще бъдеш тук, в Дамаск, ще следиш новините от войната и ще четеш Корана.
— И да си скубя косите, защото не знам какво става с теб? Наистина ли ме оставяш тук?
— Самият Ахил може и е хванат в капан в двора на Хегемонията, но той има хора, които изпълняват поръчките му навсякъде. Съмнявам се, че много от тях са били загубени, когато е прекъснал връзката си с Китай. Ако въобще я е прекъснал. Не искам да излизаш оттук, защото в стила на Ахил ще е да те убие още преди да стигнеш до Рибейрау Прету.
— Тогава защо мислиш, че няма да убие теб?
— Защото иска да наблюдавам как умират бебетата.
Петра не можа да се сдържи и избухна в сълзи.
— Извинявай. Не исках да те накарам…
— Разбира се, че не искаше да ме накараш да плача. Аз също не възнамерявах да плача. Просто не ми обръщай внимание.
— Не мога да не обръщам внимание — усмихна се Бийн. — Особено, когато мънкаш, а на пулта ти всеки момент ще капне сопол.
— Това не е сопол! — извика Петра, но после си докосна носа и откри, че е прав. Тя подсмъркна, засмя се, изтича в банята, издуха си носа и сама престана да плаче.
Когато излезе от банята, Бийн лежеше на леглото със затворени очи.
— Съжалявам — каза Петра.
— Аз съжалявам повече.
— Знам, че трябва да отидеш сам. Зная, че аз трябва да остана тук. Знам, но не ми харесва, това е всичко.
Бийн кимна.
— Тогава защо спря да търсиш в мрежите? — попита тя.
— Защото съобщението току-що дойде.
Петра отиде до неговия пулт и погледна екрана. Бийн се беше свързал към някакъв сайт за търг и съобщението беше там:
Пет човешки зародиша са готови за имплантиране. Родители, випускници на Военното училище, са починали в трагичен инцидент. Имение се нуждае да се освободи незабавно от тях. Вероятно ще бъдат изключително надарени деца. Ще бъдат осигурени пари срещу попечителство за всяко дете, което бъде успешно имплантирано и доведено до раждане. Кандидатите трябва да докажат, че не се нуждаят от парите. Парите на петимата предложили най-висока цена на търга, ще бъдат държани с писмен документ в лицензирана счетоводна фирма в очакване на преценката.
— Отговори ли? — попита тя. — Или предложи цена?
— Изпратих искане за справка, в което споменах, че бих желал да закупя всичките пет и че ще отида да ги взема лично. Казах му да ми отговори на някой от моите тайни сайтове.
— Но не проверяваш пощата си, за да видиш дали вече ти е отговорил?
— Петра, страх ме е.
— Това е облекчение. Подсказва, че не си луд.
— Той винаги оцелява, не познавам друг толкова добър в оцеляването.
— Не — възрази Петра. — Ти си най-добрият в оцеляването. Той е убиец.
— Той не е мъртъв. Досега винаги е оцелявал.
— Никой не се е опитвал да го убие през половината от живота му. Неговото оцеляване не е голяма работа. Ти обаче години наред имаше по следите си патологичен убиец и въпреки това още си жив.
— Не се страхувам, че ще ме убие — обясни той. — Планирам да умра, чак когато стана толкова висок, че да преча на ниско летящите самолети.
— Отказвам се да играя твоята ужасна малка игра „как-бих-желал-да-умра.“
— Но, ако той ме убие и се измъкне жив оттам, какво ще стане с теб?
— Той няма да излезе жив от там.
— Може би. А ако аз съм мъртъв и всички бебета са мъртви?
— Ще имам това в себе си.
— Ще съжаляваш, че си ме обичала. Аз все още не мога да разбера защо ме обичаш.
— Аз никога няма да съжалявам, че съм те обичала и винаги ще се радвам как, след като те тормозих достатъчно дълго, ти най-сетне реши, че също ме обичаш.
— Не позволявай на никого да нарича детето с глупави прякори заради ниския му ръст.
На пулта му светна иконата за пристигаща поща.
— Имаш писмо — каза Петра.
Бийн въздъхна, седна на стола и отвори писмото.
Мой най-стари приятелю, имам пет малки подаръка, надписани с твоето име, и не остана много време, в което да ти ги предам. Бих желал да ми имаш повече доверие, защото аз никога не съм възнамерявал да ти навредя. Знам, че не ми се доверяваш, ето защо си свободен да доведеш със себе си въоръжен ескорт. Ще се срещнем на открито в източната градина. Източните порти ще бъдат отворени. Ти и първите петима с теб може да влязат. Ако се опитат да влязат повече, всички ще умрете.