Не знам къде си, така че не мога да преценя колко време ще ти е необходимо, за да дойдеш тук. Когато пристигнеш, ще сложа твоята собственост в хладилен контейнер, който е надежден за шест часа при правилна температура. Ако някой от твоя ескорт е специалист, ще му позволя да изследва екземплярите на място и да ги изнесе.
Надявам се, че ти и аз ще си побъбрим известно време за добрите стари времена. Да си спомним за миналите дни, когато заедно доведохме цивилизацията до улиците на Ротердам. Оттогава извървяхме дълъг път. И двамата променихме света. Аз повече от теб, хлапако.
Разбира се, ти се ожени за единствената жена, която някога съм обичал, така че може би накрая нещата ще се балансират.
Естествено, нашият разговор ще бъде по-приятен, ако към края ти ме изведеш от двора и ми осигуриш безопасен преход до място по мой избор. Но аз разбирам, че това може да не бъде в твоята власт. Ние, гениите, винаги сме създания с ограничени възможности. Знаем какво е най-добро за всеки, но не можем да действаме самостоятелно, докато не убедим по-нисшите създания да изпълняват нашите молби. Те просто не разбират колко по-щастливи биха били, ако престанеха да мислят за себе си, защото така или иначе не им се удава.
Успокой се, Бийн. Това беше шега. Или по-скоро неукрасена истина. Често е едно и също.
Целуни Петра от мен. Уведоми ме кога да отворя портите.
— Наистина ли очаква да му повярваш, че просто ще ти позволи да вземеш бебетата?
— Просто прави размяна срещу своята свобода — отвърна Бийн.
— Единствената размяна, която ще направи, е твоят живот срещу техния.
— О, така ли тълкуваш съобщението?
— Той има предвид точно това и ти го знаеш. Очаква и двамата да умрете там.
— Въпросът е дали зародишите наистина са при него.
— Едва ли, по-скоро са в лаборатория в Москва или в Йоханесбург, или на боклука някъде в Рибейрау.
— Сега кой е черноглед?
— Очевидно не е в състояние да ги пласира за имплантиране. Така че за него те представляват провал. Вече нямат стойност. Защо да ти ги пази за теб?
— Аз не съм казал, че ще приема неговите условия.
— Но ще ги приемеш.
— Най-трудното нещо при едно отвличане винаги е размяната, откупа за заложника. Някой винаги трябва да се довери на някого и да даде своята част, преди да е получил онова, което притежава другия. Но този случай е наистина странен, защото Ахил всъщност не иска нищо от мен.
— Освен смъртта ти.
— Но той знае, че аз вече умирам. Предложението му изглежда толкова безсмислено.
— Той е луд, не си ли го забелязал?
— Да, но не и според него самия. Имам предвид, че не е шизофреник. Той вижда реалността, както я виждаме ние. Не се самозаблуждава. И така, как вижда той изхода от тази игра? Дали просто ще ме застреля, когато влизам вътре, или ще ми позволи да спечеля, може би дори да го убия, за да е шегата за моя сметка, защото зародишите, които ми дава, не са нашите? Навярно ще са резултат от трагичното съвокупление на най-глупавите хора. Вероятно двама журналисти.
— Ти се шегуваш с това, Бийн, а аз…
— Аз ще хвана следващия полет. Ако се сетиш за още нещо, прати ми имейл. Ще си проверя пощата най-малко още веднъж, преди да се срещна със старото си приятелче.
— Не са при него. Отдавна ги е раздал на сподвижниците си.
— Напълно възможно.
— Не отивай.
— Изключено.
— Бийн, ти си по-умен от него, но неговото предимство е, че той е по-брутален от теб.
— Не разбрах…
— Аз познавам и двама ви по-добре, отколкото всеки друг на света.
— Без значение колко добре мислим, че познаваме хората, в края на краищата всички сме си чужди.
— О, Бийн, кажи ми, че не вярваш в това.
— Това, само по себе си, е очевадна истина.
— Аз те познавам! — настоя тя.
— Не. Не ме познаваш. Но всичко е наред, защото аз на практика също не се познавам, да не говорим колко познавам теб. Ние не разбираме никого, дори себе си. Но Петра, шшт, слушай. С теб създадохме нещо друго. Тази женитба. Тя се състои от двама ни, а заедно ставаме нещо друго. Това знаем. Не аз, не ти, а каквото сме ние, който сме ние заедно. Сестра Карлота цитираше Библията, според която мъжът и жената се женят, за да станат една плът. Звучи мистично и изключително странно, но в известен смисъл е вярно. А когато аз умра, ти няма да имаш Бийн, но ще продължаваш да имаш Петра-с-Бийн, Бийн-с-Петра, както и да кръстим това ново създание, което направихме.