— Няма смисъл — петима няма да са достатъчни, ако се стигне до престрелка. Шансът за теб е да няма никаква стрелба. Не пречи, аз да съм един от петимата.
— Но аз не искам да умреш с мен.
— Това ме устройва, аз също не искам да умра с теб.
— Ти имаш пред себе си още седемдесет или осемдесет години живот. Нима възнамеряваш да ги залагаш? При мен, знаеш, рискът не е кой знае колко голям, защото аз играя е джобни пари — не ми остава много да живея.
— Ти си най-добрият, Бийн.
— Това беше в училище. Какви армии съм командвал оттогава? Други хора воюват непрекъснато сега. Аз не съм най-добрият. Аз съм се оттеглил.
— Не можеш да се оттеглиш от собственото си съзнание.
— Хора непрекъснато се оттеглят от своето съзнание. Репутацията им обаче не ги оставя на мира.
— Обичам да водя философски спорове с теб, но ти се нуждаеш от сън, аз — също. Ще се видим сутринта при източните порти.
След миг излезе и затвори вратата.
И така, какво означаваше това внезапно напускане?
В Бийн се прокрадва подозрението, че може би накрая Питър му бе повярвал, че няма план, нито гаранция да спечели, нито дори минимален шанс за победа. Ако под победа той имаше предвид изход, при който Бийн е жив, Ахил е мъртъв и бебетата са спасени. Без съмнение Питър трябваше да изтича и да се снабди със застраховка живот. Или да си измисли спешен ангажимент в последната минута, който в края на краищата щеше да му попречи да мине през портите с Бийн.
— Така съжалявам — щеше да каже, — много искам да дойда с теб, но знам, че ще се справиш и без мен.
Бийн очакваше, че ще му е трудно да заспи заради леката дрямка по време на полета и напрежението от предстоящите събития.
Обаче заспа толкова бързо, че дори забрави да изгаси лампата.
На сутринта изпрати съобщение до Ахил, в което насрочи срещата за след около час. После написа кратка бележка до Петра, за да я увери, че мисли за нея, в случай че се окаже последният ден от живота му. Драсна няколко реда и до родителите си и Николай. Поне те щяха да са в безопасност, ако заедно със себе си успееше да погуби и Ахил.
Щом слезе по стълбите, откри, че Питър вече го чака до колата на МФ, която щеше да ги закара до установената граница около двора.
Пътуваха мълчаливо защото нямаше нищо повече за казване.
При границата, близо до източните порти, Бийн установи, че Питър не беше излъгал — МФ бяха приготвили ескорт. Чудесно, макар че нямаше да му трябва.
Както бе помолил, преди да напусне Дамаск, МФ бяха осигурили доктор, двама добре тренирани снайперисти и напълно екипиран специален отряд за подкрепление, от който един войник щеше да се присъедини към групата на Бийн.
— Ахил ще носи със себе си контейнер, който ще изглежда като преносим хладилник за половин дузина замразени зародиши — обясни Бийн на войника от специалния отряд. — Ако те накарам да го изнесеш отвън, значи съм сигурен, че това е бомба или съдържа някаква отрова. Отърви се от него, щом го изнесеш. Ако в края на краищата се окаже, че наистина са зародиши… грешката ще е моя и ще обясня всичко на съпругата си. Ако обаче накарам доктора да го изнесе, това ще означава, че вътре са зародишите, ето защо ви моля да внимавате с тях.
— Ами ако не си сигурен? — попита Питър.
— Ще бъда сигурен — отвърна Бийн — или няма да го дам на никого.
— Защо просто не го изнесеш ти? — попита войникът от специалния отряд. — Щом излезеш, ще ни кажеш какво да правим.
— Господин Делфики не очаква да излезе жив — обясни хегемонът вместо него.
— Моята цел за всички вас четиримата — каза Бийн, — е да излезете оттук невредими. А това няма да стане, ако започнете да стреляте, независимо по каква причина. Ето защо никой от вас няма да носи заредено оръжие, включително Питър.
Те го погледнаха, сякаш бе полудял.
— Аз няма да вляза вътре невъоръжен — отсече един от мъжете.
— Чудесно. Тогава ще влезем с един по-малко. Ахил не каза, че трябва непременно да доведа петима.
— Технически — обади се Питър — вие няма да сте невъоръжени, а с незаредени оръжия. Ще ви третират, сякаш имате куршуми, защото няма да знаят, че нямате.
— Аз съм войник, а не мухльо — процеди мъжът и се отдалечи.
— Някой друг? — попита Бийн.
В отговор другите извадиха пълнителите и ги изпразниха, накрая изхвърлиха и куршума от затвора.
— Аз не нося оръжие — каза докторът.
— Не е нужен зареден пистолет, за да носиш бомба — каза войникът от спец отряда.
Така, с малък пластмасов пистолет двайсет и втори калибър, затъкнат отзад на кръста, Бийн остана единственият член на групата със заредено оръжие.
— Мисля, че сме готови да вървим — каза той.