Беше светла тропическа утрин, когато влязоха в източната градина. Птиците по всички дървета кряскаха оживено, сякаш се опитваха да запомнят нещо, но все не им се удаваше. Хора не се виждаха.
Бийн не възнамеряваше да броди наоколо, за да търси Ахил, и определено не смяташе да се отдалечава от портите. Ето защо спря на около десетина крачки от тях. Същото сториха и останалите.
И зачакаха.
Не отне много време. Войник с хегемонска униформа излезе на открито, скоро го последваха още няколко. Общо бяха петима.
Суриявонг.
Той не направи знак, че ги е познал. По-скоро гледаше през Бийн и през Питър, сякаш не означаваха нищо за него.
Ахил излезе зад тях, но остана близо до дърветата, така че да не е лесна мишена за снайперистите. Носеше, както бе обещал, малък преносим хладилник.
— Бийн! — приветства го с усмивка. — Боже колко си пораснал!
Бийн не отговори.
— О, май не сме в добро настроение, а? — подхвърли Звярът. — Всъщност аз също не съм. Да те видя отново е почти сантиментален миг в живота ми. Да те видя като мъж. Все пак те познавам от ей толкова нисичък.
Той протегна преносимия хладилник.
— Те са тук, Бийн.
— Възнамеряваш просто да ми ги дадеш?
— На практика нямам полза от тях. Нямаше кандидати за търга.
— Волеску премина през много неприятности, за да ти ги достави.
— Какви неприятности? Той само подкупи един пазач, при това с мои пари.
— Между другото, как склони Волеску да ти помогне?
— Задължен ми е. Аз го освободих от затвора. Накарах нашия блестящ хегемон тук да ми даде властта да наредя освобождаването на затворниците, чиито престъпления са престанали да бъдат престъпления. Той изобщо не стопли, че ще освободя твоя създател.
Ахил се усмихна на Питър.
Хегемонът не коментира.
— Бийн, ти си тренирал добре тези мъже. Да бъда с тях е като… като да съм отново с нашето семейство. Като по улиците, помниш ли?
Бийн отново не каза нищо.
— Ами добре, явно не искаш да си побъбрим, така че си вземи зародишите.
Бийн си спомни един много важен факт. Ахил не се стремеше да убие жертвите си непременно със собствените си ръце. За него бе достатъчно те да умрат, независимо дали ще е в негово присъствие.
— Би ли ми направил услуга? — обърна се Бийн към войника от спец отряда. — Искам да изнесеш хладилника навън, аз ще остана да поговоря с Ахил няколко минути.
Войникът отиде до Ахил и взе преносимия хладилник.
— Чуплив ли е? — попита.
— Обезопасен и подплатен е, но не играйте футбол с него — ухили се Звярът.
Войникът излезе през портите и се изгуби от поглед.
— И така, за какво точно искаш да говорим? — попита Ахил.
— Любопитен съм относно два малки въпроса.
— Ще слушам. Може би ще отговоря.
— В миналото в Хайдарабад един китайски офицер те повали в безсъзнание, за да ни извади от безизходното положение.
— О, той ли беше?
— Какво се случи с него?
— Не съм сигурен. Мисля, че неговият хеликоптер бе свален в битка само няколко дни по-късно.
— Аха… твърде лошо. Исках да го попитам какво е почувствал, като те е ударил.
— Всъщност, Бийн, не сме ли и двамата достатъчно големи за този вид подигравки?
Отвън се чу приглушена експлозия.
Ахил се огледа стреснато:
— Какво беше това?
— Предполагам, че беше експлозия.
— На какво?
— На бомбата, която току-що се опита да ми дадеш вместо зародишите — обясни Бийн.
Ахил се опита за момент да си придаде невинен израз на лицето:
— Аз не зная какво си… — После осъзна, че няма смисъл от този цирк, извади дистанционния детонатор от джоба си и натисна бутона няколко пъти. — По дяволите цялата тази съвременна технология! Никога нищо не действа правилно! — Той се ухили на Бийн. — Не можеш да отречеш, че опитах.
— И така… у теб ли са зародишите или не?
— Те са вътре, в безопасност — отвърна Ахил.
Бийн знаеше, че това е лъжа. Всъщност още вчера бе решил, че най-вероятно зародишите изобщо не са донасяни тук.
Но щеше да извлече повече полза, като се престореше, че вярва на Ахил. Пък и винаги съществуваше шанс да не е лъжа.
— Покажи ми.
— Ще се наложи да влезеш.
— Добре.
— Това ще ни извади извън обсега на снайперистите, с които несъмнено си оградил двора от всички страни, за да ме застрелят.
— И извън обсега на онзи, който си внедрил сред тях, за да застреля мен.
— Бийн, бъди реалист. Ти ще си мъртъв, когато го поискам.
— Не е съвсем вярно. Ти си ме искал мъртъв много по-често, отколкото аз съм умирал.
Ахил се ухили:
— Знаеш ли какво каза Поук, точно преди да я сполети онзи нещастен случай с падането в Рейн?