— Значи твоят приятел Алай ще го осъзнае и няма да управлява не-мюсюлманските народи? — попита Тереза.
— Нашият приятел Алай няма да има никакъв проблем с тази идея — каза Петра. — Въпросът е дали това ще важи и за следващия халиф.
— Надявам се, че няма да си спомняме този ден — подхвърли Граф — като времето, когато ние шестимата сме започнали следващата война.
— Както казах преди — обади се Питър, — тази война още не е свършила.
— И двете китайски армии на фронтовата линия в Индия са обкръжени, а обръчът се затяга — каза Граф. — Аз не мисля, че им е присъщ Сталинградския стил на отбрана, а ти? Турските армии са достигнали Хуанг Хе, а Тибет току-що е обявил своята независимост и изритва китайските войски от земята си. Индонезийските и арабските отряди са неуловими и вече правят сериозен пробив във вътрешните комуникации в Китай. Въпрос на време е те да осъзнаят, че е безсмислено да продължават да убиват хора, когато изходът е неизбежен.
— Ще загинат още много войници, преди правителствата да го осъзнаят — поклати глава Тереза.
— Майка ми винаги гледа оптимистично на нещата — подхвърли Питър и всички се засмяха.
Все пак, накрая дойде време за Петра да чуе разказа за случилото се в двора. Питър разказа по-голямата част, защото Бийн непрекъснато прескачаше всички подробности и бързаше към края.
— Мислиш ли, че Ахил е очаквал Суриявонг да убие Бийн? — попита Петра.
— Аз мисля — отвърна Бийн, — че Суриявонг му е обещал да го стори. Сури е явно е предвидил всичко още от началото. Той се е наложил като необходим за Ахил. Спечелил е неговото доверие. Цената на това беше загубване на доверието на всеки друг.
— Освен на твоето — каза Петра.
— Ами, нали разбираш, аз познавам Сури. Въпреки че човек никога не опознава истински който и да е… само не хвърляй моите думи обратно по мен, Петра…
— Не съм ги хвърлила! Нямах такова намерение!
— Аз влязох в двора без план, само с едно реално предимство. Знаех две неща, които Ахил не знаеше. Знаех, че Сури никога няма да се постави в услуга на човек като Ахил, ето защо бях сигурен, че се преструва. И знаех нещо за себе си. Знаех, че на практика бих могъл да убия хладнокръвно човек, ако е необходимо, за да бъдат в безопасност моята жена и моите деца.
— Да — съгласи се Питър, — мисля, че Ахил до последно отказваше да повярва, че си способен на това.
— Не е било хладнокръвно — обади се Тереза.
— Напротив, беше — възрази Бийн.
— Беше, майко — потвърди Питър. — Това бе правилният избор и Бийн реши да го направи. Едва ли е репетирал, преди да го стори.
— Така постъпват героите — каза Петра. — Правят необходимото, каквото и да е то, за доброто на близките си.
— Заговорихме за герои — подсмихна се Бийн, — значи е време да си вървим у дома.
— Вече? — изненада се Тереза. — Петра току-що дойде. Освен това трябва да й разкажа всичките ужасни истории за трите ми трудни раждания. Мое задължение е да ужася бъдещата майка. Това е традиция.
— Не се безпокойте, госпожо Уигин — успокои я Бийн. — Ще я връщам тук поне веднъж на няколко дни. Не живеем далеч.
— Ще ме връщаш обратно тук ли? — недоумяваше Петра.
— Забрави ли, че напуснахме службата си при хегемона? Ние работехме за него само за да се бием срещу Ахил и китайците. Вече няма какво да вършим тук. Имаме достатъчно пари от пенсиите от Военното училище, така че няма нужда да живеем в Рибейрау Прету.
— Но на мен ми харесва тук — каза Петра.
— Мда-а. Първият семеен скандал — усмихна се Джон Пол.
— Само защото още не си живяла в Араракара. Това е чудно място за Отглеждане на деца.
— Познавам Араракара — възрази Петра. — Ти си живял там със сестра Карлота, нали?
— Живях навсякъде със сестра Карлота, но мястото е наистина чудесно за отглеждане на деца.
— Ти си грък, а аз съм арменка. Разбира се, трябва да възпитаваме нашите деца да говорят португалски.
Къщата, наета от Бийн, беше малка, но имаше втора стая за бебето и хубава малка градина, както и маймуни, които живееха по високите дървета на съседния имот зад тях. Петра си представяше как малкото й момиче или момче излиза да си играе, чува бърборенето на маймуните и се наслаждава на шоуто, което те изнасят за всички новодошли.
— Но тук няма мебели — изненада се Петра.
— Знаех, че рискувам живота си, избирайки къща без теб — обясни Бийн. — Да избера и мебелировката обаче беше прекалено голям риск, така че тук ти имаш думата.