„Имам си причина, момчета — искаше да им каже. — Спасявам живота на всички ви, когато го убеждавам, че не сме го спасили. И през ум не бива да му минава, че сме го сметнали за безпомощен.“
— Е? — сепна го гласът на Ахил. — Нямаш ли въпроси?
— Имам. Закусвахте ли вече, или сте гладен?
— Никога не закусвам.
— Аз пък огладнявам след убиване на хора, затова си помислих, че искате да хапнете чипс или нещо такова.
Този път улови няколко недоумяващи погледа макар и за миг — хората му определено бяха изненадани. „Огладнявам след убиване на хора? Абсурд!“ Вече би трябвало да се досетят, че лъже Ахил. Важно бе да разберат, без да им го казва, в противен случай, рискуваше да загуби доверието им — щяха да си помислят, че наистина е минал на служба при чудовището.
Ахил в крайна сметка яде, макар и малко по-късно, после заспа.
Тайландецът не вярваше че спи, психопатът със сигурност бе овладял умението се преструва на заспал, за да подслушва разговорите на останалите. Ето защо Суриявонг само инструктира подчинените си и поиска информация за броя на убитите.
Едва на летището в Гуам, когато Ахил слезе, за да пусне една вода, тайландецът рискува да прати съобщение до Рибейрау Прету. Един определен човек трябваше да бъде известен, че Ахил идва на гости на хегемона: индийката Вирломи, негова съученичка от Военното училище, момичето, избягало от Ахил в Хайдарабад, превърнало се в богиня-закрилник на мост в източна Индия, преди Суриявонг да я спаси. Ако психопатът я завареше в Рибейрау Прету, животът й щеше да е застрашен.
Стана му мъчно, защото дълго нямаше да я види, а напоследък бе решил, че е влюбен в нея и иска да се оженят, когато пораснат.
3. Мамчета и татковци
парола закодиране: ********
парола разкодиране: ******
До: Граф%pilgrimage@colmin.gov
От: Лок%erasmus@polnet.gov
Относно: Неофициална молба
Оценявам вашето предупреждение, но ви уверявам, че не подценявам колко е опасно X да попадне в РП. В действителност мислех да поискам помощ от вас, ако склоните да ми я дадете. Сега ЮД и ПА се укриват, С е компрометиран, защото спаси X, а близките им са заплашени — X ще ги убие или ще ги вземе за заложници, Налага се да ги отведем далеч от X, а ти си в състояние да го уредиш. Родителите на ЮД са свикнали да се укриват, а родителите на ПА скоро изстрадаха едно отвличане и също ще ни съдействат.
Проблемът са майка ми и баща ми. В никакъв случай няма да се съгласят да се скрият в убежище, ако им предложа. Теб обаче биха послушали. Не желая родителите ми да са наоколо, изложени на опасност, защото или ще бъдат използвани срещу мен, или ще ми пречат да се концентрирам върху работата си.
Можеш ли да дойдеш лично в РП, за да ги отведеш, преди да се върна с X? Ако се решиш, имаш 30 часа на разположение. Прости ми, че те безпокоя, но в замяна отново ще имаш моята благодарност и подкрепата ми, които един ден, надявам се, ще са далеч по-ценни отколкото при настоящите обстоятелства.
Тереза Уигин знаеше, че Граф ще я посети, защото Елена Делфики спешно й позвъни, веднага щом той напусна къщата й. Известието обаче изобщо не промени плановете й за деня, не защото се надяваше да го измами, а защото дърветата в задния двор бяха отрупани с папая и трябваше да се оберат, преди да изпопадат на земята. Нямаше намерение заради Граф да пропусне толкова важна работа.
Когато Граф благовъзпитано почука на входната врата, Тереза се намираше на върха на стълба, откъсваше плодовете и ги слагаше в една торба. Апаресида, прислужницата, бе инструктирана да го пусне и скоро стъпките на Граф отекнаха по плочите на терасата.
— Госпожо Уигин.
— Вече ми отнехте две от децата — започна тя, без да го поглежда, — сега, предполагам, идвате и за първородния ми син.
— Не. Този път съм тук заради вас и вашия съпруг.
— Нима ни изпращате при Ендър и Валънтайн?
Въпреки че беше твърдо против, за миг тази идея й допадна. Ендър и Валънтайн се отърваха от всичките си проблеми тук.
— Опасявам се, че не можем да си изпратим втори кораб към тяхната колония в близките няколко години.
— В такъв случай, страхувам се, няма какво да ни предложите.
— Напълно сте права. Става въпрос за Питър, на него можете да предложите свобода на действие.
— Ние не се бъркаме в работата му.
— Той ще доведе тук опасен човек, но предполагам, че това ви е известно.
— Тук винаги се знае всичко — родителите на генийчетата нямат работа по цял ден и си бъбрят за делата на момченцата и момиченцата си. Семействата Арканян и Делфики само дето не са оженили децата си. А и често ни посещават очарователни гости от космоса като вас.