Выбрать главу

разбереш кой е тоя, ако успееш.

— Ще трябва да разнищим това! — додаде енергично Близнака. — Скорпиона така ме

вбеси, че тая сутрин като се събудих, сам се стисках за гърлото. Щом човек сам се души

насън, значи работата бая се е спекла.

— И какво да правим сега? — попита Скорпиона.

— Гледай да не се мяркаш навън, колкото е възможно — отвърна Навин. — Съобщете на

Лин, ако разберете къде живее оня. Или оставете съобщение за мен в Натрадж билдинг, на

„Мериуедър". За Навин Адеър.

Последва кратко мълчание. Зодиакалните Джорджовци се спогледаха, после погледите

им се стрелнаха към Навин и накрая — пак към мен.

— Планът ми звучи добре — казах и си стиснахме ръцете с Близнака.

Парите, които му дадох, стигаха за поне две от любимите им дроги, няколко кротки дни

в мизерен хотел, чисти дрехи от перача, на когото често не плащаха, и диета с любимите им

бенгалски десерти.

Те се вляха в камуфлажния десен на оживената улица — крачеха, а Скорпиона бе привел

глава към главата на лондончанина.

— Ти как го разбираш това? — попитах Навин.

— Надушвам адвокат — отвърна той предпазливо. — Да видим какво ще изскочи от

шапката. Не гарантирам за резултат, аматьор съм, нали помниш.

— Аматьор е всеки, който не се е научил как не се прави — заявих.

— Не звучи зле. Цитат ли е?

— Да.

— Кой го е казал?

— Една моя позната. Има ли значение?

— Може ли да ме запознаеш с нея?

— Не.

— Моля те!

— Защо толкова искаш да се запознаваш с недостъпни хора?

— Карла е, нали? „Аматьор е всеки, който не се е научил как не се прави." Харесва ми.

Спрях се съвсем близо до него.

— Дай да се договорим — казах. — Повече не ми споменавай Карла.

— Не ми прозвуча като договорка — отвърна той с безгрижна усмивка.

— Радвам се, че разбираш. Щяхме да пием по нещо, не си забравил?

Влязохме в ухаещата на бира и къри пещера на „При Леополд". Беше късен следобед —

затишието преди през широките арки да нахлуе с рев бурята от туристи, наркопласьори, търговци на черно, рекетьори, актьори, студенти, гангстери и добри момичета, заглеждащи

лоши момчета, за да крещят, да ядат, да пият и да залагат душите си на мокра рулетка около

всяка от трийсетте ресторантски маси.

Това бе любимото време на Дидие, изместващо всеки друг час, през който барът беше

отворен, и действително го заварих на неговата маса до задната стена с открит изглед към

всичките три входа.

Четеше вестник, като го държеше на една ръка разстояние.

— А стига бе, Дидие! Вестник! Трябва да предупреждаваш хората, хвърли ме в шок.

Обърнах се към сервитьора по прякор Сладура, закичен на сакото с килната настрана

розова табелка с истинското му име, който беше страшно зает да се разтакава:

— Какво ти става бе, Сладур? Да беше сложил навън предупредителен знак ли, що ли.

— Я майната ти — отвърна Сладура, като премести кибритената клечка с език от

единия ъгъл на устата си в другия.

Дидие хвърли настрана вестника и ме прегърна.

— Жегата добре ти понася — отбеляза той.

Задържа ме и ме заоглежда с усърдието на съдебен медик.

— Много каскаден вид имаш. Нали така се казваше? Не като кинозвездата, а като оня, дето опира пешкира на негово място.

— Казва се „каскадьорски", Дидие, но приемам и „каскаден". Запознай се с още един

каскаден, Навин Адеър.

— Ах, детективът! — Дидие стисна сърдечно ръката му и огледа високото му атлетично

тяло с окото на професионалист. — Всичко съм чувал за теб от моята приятелка, журналистката Кавита Сингх.

— Тя ви представи и вас — отвърна усмихнато Навин. — И с ваше позволение, за мен е

чест да се запозная с героя на всички тези истории.

— Не очаквах младежът да има такива безупречни маниери — побърза да откликне

Дидие, посочи ни столовете и даде знак на Сладура. — Какво ще пиете? Бира? Сладур! Три

изтръпнали от студ бири, моля!

— Майната ти — измърмори Сладура, чиято смяна свършваше, и затътри чехли към

кухнята.

— Отвратителен грубиян — отбеляза Дидие, сподиряйки с поглед келнера. — Но се

чувствам странно привлечен от лекотата, с която влачи жалкото си съществувание.

Бяхме трима на масата, но всички се настанихме в редица с гръб към стената срещу

разпръснатите из залата маси и широките арки с изход към улицата. Погледът на Дидие