Выбрать главу

отминавах сградата. Водопад от спомени нахлу болезнено в мислите ми — вонята на

отворените нужници, тълпата мъже, борещи се за малко по-чисто местенце близо до вратата.

На следващия ъгъл свърнах, влязох през входа в двора на „Вила Бомон" и паркирах

мотора си. Кимнах на пазача и прескачайки през три стъпала, се втурнах към апартамента на

третия етаж.

Позвъних няколко пъти и влязох. Минах през всекидневната към кухнята, като

мимоходом оставих чантата си и ключовете на масата. Не я заварих нито там, нито в кухнята

и пак се върнах във всекидневната.

— Здравей, мила! Прибрах се! — провикнах се с американски акцент.

Смехът й избликна иззад разветите завеси на терасата. Бутнах ги настрана и я заварих

коленичила и заровила ръце в пръстта на градинката колкото един отворен куфар. Малко ято

гълъби се тълпеше около нея — кълвяха трохи и шумно си досаждаха взаимно.

— Хвърляш толкова труд, за да направиш градина тук, момиче — заявих, — а после

оставяш птиците да я изпотъпчат.

— Ти не разбираш — отвърна Лиса и обърна към мен аквамариновите си очи. — Аз

правя тази градинка, за да доведа птиците. Точно да дойдат птиците исках преди всичко.

— Ти си моето птиче ято — казах, когато се изправи да ме целуне.

— Прелест! — възкликна насмешливо тя. — Писателя, ето го пак!

— И страшно много се радва да те види. — Усмихнах се и я повлякох с мен към

спалнята.

— Мръсни са ми ръцете! — запротестира тя.

— На това се надявам.

— Не, сериозно! — разсмя се тя. — Трябва да вземем душ…

— На това се надявам.

— Ти трябва да вземеш душ! — настоя тя, като се извърна от мен. — И да се преоблечеш, веднага!

— Да се обличам? — върнах й присмеха аз. — Нямаме никаква нужда от някакви си

смрадливи дрехи!

— Напротив, имаме. Излизаме.

— Лиса, току-що се върнах. Нямаше ме две седмици.

— Почти три седмици — поправи ме тя. — И ще имаме време в изобилие да се

поздравим, преди да си пожелаем лека нощ. Обещавам.

— Този поздрав ми звучи направо като сбогуване.

— Сбогуването винаги започва с поздрав. Бягай под душа.

— Къде отиваме?

— Ще си във възторг.

— Това значи, че ще е непоносимо, нали?

— В художествена галерия.

— Направо върхът.

— Я си гледай работата! — разсмя се тя. — Тези типове ги бива. Откачени са, Лин.

Истински художници. Ще се влюбиш в тях. А изложбата е много важна. И ако не побързаме, ще закъснеем. Толкова се радвам, че се върна навреме.

Навъсих се.

— Стига де, Лин! — засмя се тя. — Та какво ще остане, ако го няма изкуството?

— Секс — отвърнах. — И храна. И пак секс.

— В галерията ще има храна колкото искаш. — Тя ме затика към банята. — А само си

помисли колко благодарно ще е твоето малко птиче ято, когато се прибереш от галерията, в

която то страшно, ама страшно много иска да го заведеш и където ще пропуснем събитието, ако веднага не се пъхнеш под душа!

Влязох в кабината и тъкмо събличах фланелката си през главата, когато тя пусна душа

зад мен. Водата се изля върху гърба и панталоните ми.

— Ей! — креснах. — Това са ми най-хубавите джинси!

— И не си ги свалял от седмици — провикна се тя от кухнята. — Тази вечер си сложи

по-нехубавите джинси, ако обичаш.

— Дори още не съм ти дал подаръка! — извиках. — Ей тук, в джоба на джинсите е, които ти току-що накваси!

Тя се появи на вратата.

— Купил си ми подарък?

— Разбира се.

— Добре. Много мило. Дай да го видим по-късно. И пак се изплъзна от поглед.

— Да, хайде — извиках. — След партито в галерията.

След като излязох от банята, я чух да си тананика една филмова песен на хинди. По

чиста случайност или пък поради усуканата спирала на синхронността в любовта това бе

същата песен, която и аз си бях тананикал на улицата само преди няколко часа, докато се

разхождахме с Викрам и Навин.

И после, докато се приготвяхме, продължихме да си пеем същата песен заедно.

Уличното движение в Бомбай е система, създадена за малки слончета от акробата. След

двайсет забавни минути с мотора стигнахме до „Кумбала Хил", богаташки квартал, прегърнал ханша на най-престижната планина в южен Бомбай.

Спрях с мотора на паркинга срещу скандалната модна галерия „Бекбийт", в началото на

добропорядъчната модна улица „Кармайкъл Роуд". Пред галерията спираха скъпи модни коли