Выбрать главу

В стаята имаше двайсетина души, насядали по столове, канапета и по пода. Тук беше

много по-тихо. Момичето, което дойде при мен и ми предложи джойнт, заговори с дрезгав

шепот, който сякаш прокара длан през късо подстриганата ми коса.

— Искаш ли да се надрусаш? — зададе ми тя реторичен въпрос и ми поднесе джойнта

със свръхестествено дълги пръсти.

— Закъсняла си — побърза да се намеси Лиса и пое джойнта. — Съдбата те е

изпреварила, Ануш.

Тя дръпна от джойнта и го върна на момичето.

— Това е Анушка — представи я Лиса.

Ръкувахме се и дългите пръсти на Анушка се сключиха около дланта ми.

— Анушка се занимава с пърформанс — обясни Лиса.

— Не думай! — възкликнах.

Анушка се наведе и ме целуна нежно по врата, а пръстите й обхванаха тила ми.

— Кажи ми кога да спра — пошепна тя.

Тя ме зацелува по шията, а аз бавно извърнах глава, докато погледът ми срещна погледа

на Лиса.

— Знаеш ли, Лиса, ти беше права. Приятелите ти много ми харесват. И наистина ми е

приятно в галерията, макар и да не го очаквах.

— Стига вече. — Лиса издърпа Анушка. — Шоуто свърши.

— Бис! — пробвах аз.

— Без бисове. — Лиса ме бутна да седна на пода до един трийсет и няколко годишен

мъж.

Главата му беше избръсната и яко лъщеше; носеше оранжево-червена курта пижама[10].

— Това е Риш. Той подбра изложбата и също излага свои работи. Риш, това е Лин.

— Здрасти. — Риш се ръкува с мен. — Хареса ли ти изложбата?

- Пърформансът е забележителен — отвърнах и се огледах за Анушка, която се

навеждаше, за да захапе следващата си жертва, и не срещаше никаква съпротива от нейна

страна.

Лиса ме плясна силно над лакътя.

— Шегувам се. Всичко е много хубаво. И се е събрала много публика. Поздравления.

— Дано са настроени и да купуват — изрече гласно мисълта си Лиса.

— Ако не са, Анушка може да ги убеди. Тя пак ме плясна по ръката.

— А и винаги можеш да пратиш Лиса да ги напляска.

— Извадихме късмет. — Риш се усмихна и ми подаде джойнта.

— Не, благодаря. Никога не пуша, когато возя пътник. Късмет в какъв смисъл?

— Без малко изложбата да се размине. Видя ли голямата картина с Рама? Оранжевата?

Голямата картина, предимно в оранжево, бе окачена до каменната скулптура на Енкиду.

Не разбрах веднага, че поразителната централна фигура изобразява индуисткия бог.

— Нравствената полиция на смахнатата религиозна десница… — заобяснява Риш. —

Нарекли са се Копието на Карма. Чули за картината и се опитаха да ни попречат. Свързахме

се с бащата на Тадж. Той е високопоставен адвокат, има връзки с главния министър и

издейства съдебна заповед, която ни позволи да открием изложбата.

— Кой я е рисувал?

— Аз — отвърна Риш. — Защо?

— Какво преди всичко те накара да я нарисуваш?

— Да не ми казваш, че има неща, които не бива да рисувам? — Питам те защо реши да

го направиш.

— Заради свободата на изкуството — отвърна Риш.

— Вива ла револусион — измърка Анушка, седна в Риш и се отпусна в скута му.

— Чия свобода? — попитах. — Твоята или тяхната?

— Копието на Карма? — подсмихна се Розана. — Ненормални фашистки копелета, всичките до един! Те нищо не струват. Някаква периферна групировка. Никой не ги слуша.

— Периферията обикновено си пробива път до пренебрегващия я или оскърбяващия я

център.

— Какво? — изломоти Розана.

— Вярно е, Лин — съгласи се Риш. — И те упражняват насилие. Съмнение няма. Но

действат главно в регионалните центрове и по селата. Пребиват свещеници, изгарят тук-там

по някоя църква, такива работи. В Бомбай те никога няма да привлекат много последователи.

— Шибани злостни фанатици! — изплю се гневно един брадат младеж с розова риза. —

Те са най-големите тъпаци в света!

— Не мисля, че е редно да говориш така — обадих се кротко.

— Току-що го изрекох! — озъби се младежът. — Тъй че майната ти, аз току-що го

изрекох. Значи мога.

— Добре, исках да кажа, че няма как да го кажеш и то да стане валидно. Да го изречеш

можеш, то е ясно. Можеш да кажеш и че луната е украса за празника Дивали[11], обаче няма

да е вярно. Просто не важи да кажеш, че всички, които ти се противопоставят, са тъпаци.

— А какви са тогава? — попита Риш.

— Мисля, че ти познаваш и тях, и начина им на мислене по-добре от мен.

— Не, сериозно. Изясни се, моля те.