— На твое място щях да платя за охрана. Щях да сложа двама едри, наточени типове на
вратата. Хванете за нощна смяна хора от някой петзвезден хотел. Момчетата си ги бива, а пък
тези, дето не ги бива, поне изглеждат внушително.
— Знаеш нещо за изложбата ли?
— Не. Видях преди малко едни мъже тук, навън. Страшно недоволни мъже. Мисля, че са
недоволни от вашата изложба.
— Мразя ги тия скапани фанатици! — изсъска тя.
— Струва ми се, че е взаимно.
Погледнах към галерията и видях Лиса да целува за довиждане Риш и Тадж.
— Ето я Лиса.
Възседнах мотора, натиснах педала и го запалих. Той изръмжа и забоботи глухо. Лиса
дойде, прегърна Розана и се настани отзад на мястото си.
— Фир миленге — казах. До нови срещи.
— Не и ако аз те видя първа.
Спуснахме се надолу по дългия склон към морето; на един светофар спряхме и до нас
застана черен микробус, а като се обърнах, видях мъжете с напоените от омраза погледи.
Спореха помежду си.
Когато светна зелено, ги оставих да потеглят пред мен. По задното стъкло на микробуса
бяха налепени политически стикери и религиозни символи. На първото кръстовище свърнах
от главната улица.
Пътувахме из задните улички, а аз тревожно мислех за промените, на които ставах
свидетел. Фалшивите бронзови табла на Розана разказваха една брутална бомбайска история, но по-малко брутална от истината и по-малко брутална от сляпата вяра. Насилието от
миналото бе просто пясък в новата надигнала се вълна срещу бреговете на Островния град.
Политически главорези размахваха бухалки от каросерии на камиони, а мафиотските банди
от по двайсет-трийсет човека се бяха разраснали до стотици. Ние сме онова, от което се
страхуваме, и в града мнозина от нас се страхуваха от безразсъдните дни на разплата.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
НА БАВЕН ХОД СЕ ВЪРНАХМЕ към острия завой на „Марин Драйв" и поехме покрай
огърлицата от отражения върху спокойните води на залива. Първият проблясък на звездното
море отново ни разговори, щом завих с мотора към автомобилната алея на нашата жилищна
сграда, подминах козирувалия ми пазач и навлязох в покрития паркинг.
— Ти се качвай горе, а аз ще изчистя мотора — казах на Лиса.
— Сега ли?
— Сега. Веднага се качвам.
Щом чух стъпките на Лиса по мраморните стъпала, се обърнах към пазача, кимнах му и
я посочих. Той разбра, че искам да я последва, и хукна бързо подире й, като прескачаше по
две стъпала наведнъж.
Чух я как отваря вратата на апартамента и пожелава лека нощ на пазача. Бързо се
прокраднах към тротоара през един страничен вход и тръгнах покрай оградата от разлистен
жив плет около паркинга на жилищната сграда.
На завоя към паркинга бях забелязал как един прегърбен силует се дръпна в тъмното
под високия плет. Някой се криеше там.
Извадих нож и тихомълком се приближих до мястото край входа, където го бях видял.
Един мъж ми се изпречи на пътя, с гръб към мен, и се запъти към паркинга.
Беше Джордж Скорпиона.
— Лин! — чух го да шепне. — Лин, там ли си още?
— Скорпион, какви ги вършиш, по дяволите? — обадих се иззад гърба му и той
подскочи.
— Уф, Лин! Щях да напълня гащите от страх! Намръщих се — исках обяснение.
Мирният договор, влязъл в действие след последната голяма война между мафиотските
банди в южен Бомбай, вече не беше в сила. Младежите, били се в онази война или
преговаряли за примирието, се нападаха помежду си против правилата, написани с кръвта на
по-достойни мъже. В нашия район също имаше нападения на враждуващи банди. Аз бях
постоянно нащрек, а сега се ядосах на себе си, че без малко не навредих на приятел.
— Момчета, нали ви казах, не се промъквайте тайно към хората.
— Разбирам… Извинявай… — нервно заговори той, като се оглеждаше наляво-
надясно. — Заради… заради…
Уплахата притискаше гърдите му и не можеше да изцеди думите. Огледах се къде да
поговорим.
Не можех да вляза на паркинга със Скорпиона. Той живееше на улицата, спеше във вход
и ако някой от сградата го видеше на двора, щеше да има оплаквания. Тези оплаквания не ме
притесняваха, но знаех, че ще струват на пазача работата му.
Прихванах Скорпиона над лакътя и поведох високия слаб канадец през улицата към една
срутена каменна стена, потънала в мрака. Седнахме в тъмното, запалих джойнт и му го