предназначен да оставя дълбоки и широки рани, обикновено в гърба. Острието рязко се
изтъняваше от широкия ефес към върха. В него бяха вдълбани улеи, за да изтича кръвта по-
лесно. Обратно заточени зъбци влизаха в тялото откъм гладката страна, но разкъсваха плътта
при издърпване и пречеха на раната да се затвори спонтанно.
Дръжката представляваше месингов полукръг, замислен така, че да ляга удобно в
затворена длан. Ножът се използваше за наръгване, не за разсичащи удари или пробождания.
— Знаеш ли… — казах му, щом му върнах оръжието. — Надявам се никога, ама никога
да не се бием помежду си.
Той се ухили до уши и прибра ножа в канията.
— Планът е добър! — съгласи се той. — Няма проблеми. Ние с тебе няма да се бием
никога. Става ли?
Подаде ми ръка. Поколебах се, защото гангстерите приемат сериозно подобни неща, а не
бях сигурен дали мога да обещая да не се бием, ако бандите ни станат врагове.
— Какво пък, по дяволите! — Шляпнах длан в неговата и я стиснах здраво. — Ние с теб
никога няма да се бием, каквото и ще да става.
Той пак ми се ухили.
— Виж… — заговори той на хинди. — Извинявай за… За онова, дето ти го подметнах
преди.
— Няма нищо.
— Всъщност аз обичам кучетата — каза той. — Всеки тук ще ти го каже. Дори храня
помиярите наоколо.
— Всичко е наред.
— Аджай! Кажи му колко обичам кучета!
— Много — потвърди Аджай. — Той обича кучета.
— Ако веднага не спреш да говориш за кучета — процеди Ишмит през среза на
усмивката си, — ще те изритам във врата.
Ишмит извърна очи от своя човек. Недоволството пристягаше челото му като корона.
— Абдула — рече той. — Искаш да говориш с мен, както ми се струва?
Абдула се готвеше да отговори, когато бригада от десетима работници влезе в двора, теглейки две дълги празни ръчни колички.
— Дайте път! — викаха те. — Трудът е богоугоден! Работниците вършат богоугоден труд!
Дошли сме за чувалите! Старите торби се махат! Идват нови торби! Дайте път! Трудът е
богоугоден!
Съвсем непочтително, което на други би струвало живота, и без да се съобразяват с
общественото положение и удобството на бандата, работниците се заеха да дърпат чували от
импровизирания трон. Смъртоносните Велоубийци заслизаха от купчината, като се
препъваха и падаха.
Без да бърза, стараейки се да запази достойнство, Ишмит слезе от наблюдателницата си
при Абдула, докато траеше раздигането. Слязох с него при приятелите си.
Фардин, по прякор Политика, веднага се изправи и предложи Дървената си табуретка на
Ишмит. Водачът на Велоубийците прие, седна до Абдула и важно поръча горещ чай.
Докато чакахме за чая, работниците разтуриха грамадата от чували и по голите каменни
плочи на двора останаха само разпръснати зрънца и сламки. Пиехме ароматен
джинджифилов адрак чай — толкова силен, че би просълзил и съдията на съдиите.
Работниците внесоха в открития двор нови чували. Само след минути се образува нова
могила и мъжете, работещи за Велоубийците, започнаха отново да я оформят в куп с подобни
на тронове седалки.
Може би за да прикрие неудобството, че така изведнъж разглобиха естрадата му, Ишмит
насочи вниманието си към мен.
— Ти… чужденецо — попита той, — как ти се струва Дас Раста?
— Джи — обърнах се аз към него с почтителното обръщение, равнозначно на „сър". —
Питах се как успяхме да влезем тук, без да ни създадат затруднения.
— Ние знаехме, че идвате — отвърна самодоволно Ишмит. — Знаехме и че сте наши
приятели и колко сте на брой. Чичо Дилип — стареца, дето четеше вестник, помниш ли го?
— Да. Минахме през къщата му.
— Точно така. Под стола на чичо Дилип, на пода, има копче. Натисне ли го, тук, в двора, зазвънява звънец. По броя на позвъняванията и по продължителността им ние разбираме кой
идва, приятел или враг, и колко души са. Има и още много чичовци като Дилип и те са очите
и ушите на Дас Раста.
— Не е зле — признах.
— Това, че се мръщиш, издава, че имаш и още въпроси, струва ми се.
— Мислех защо това място се нарича Дас Раста, Десетте пътя, а преброявам само девет
пътя, тръгващи оттук.
— Харесваш ми, гора! — възкликна Ишмит, като използва думата за бял мъж. — Не са
много тези, които го забелязват. В действителност от това място тръгват десет пътя и точно