оттам идва името му. Но един от тях е таен и известен само на живеещите тук. Единственият
начин да минеш през този изход е да станеш един от нас или да бъдеш убит от нас.
Абдула използва момента да разкрие целта на посещението си.
— Нося ти парите. — Той се приведе към мазната усмивка на Ишмит. — Но преди да ти
ги дам, съм длъжен да изясня един въпрос.
— Какъв… въпрос!
— Свидетел — отвърна Абдула достатъчно високо, че да чуя и аз. — Носи ти се славата
на толкова бърз и чевръст, че дори джин не може да види как се забива твоето острие. Но при
изпълнението на възложената поръчка някому е било позволено да види стореното. И този
някой е дал ясно описание на твоите хора пред полицията.
Ишмит стисна челюсти, огледа бързо хората си и пак погледна Абдула. Усмивката му се
завърна бавно, ала все тъй стискаше зъби, сякаш захапали нож.
— Разбира се, ние ще ликвидираме този свидетел — изсъска той. — И то без
допълнително заплащане.
— Няма нужда — отвърна Абдула. — Сержантът, взел показанията, е наш човек. Преби
свидетеля и го убеди да ги промени. Но разбираш, че при такива положения съм длъжен да
говоря от името на самия Санджай. Особено след като това е едва втората възложена ви от
нас поръчка.
— Джарур! — изсъска отново Ишмит. Разбира се. — И ви уверявам, че никога повече
няма да ви се наложи да повдигнете въпроса за свидетелите, докато си сътрудничим.
Ишмит пое ръката на Абдула и я задържа, а после се обърна и се закатери към върха на
новия си трон от чували. Щом отново се настани горе, той изрече една-единствена дума.
— Панкадж! — обърна се той към Велоубиеца, който седеше до мен.
Фардин извади от раницата си пачка банкноти и я подаде на Абдула, а той я връчи на
Панкадж. Велоубиецът се обърна да се покачи на чувалената купчина, подвоуми се, завъртя
очи и извърна лице към мен.
— Ние с тебе никога няма да се бием. Пукка? — ухили се той и пак ми подаде ръка.
Нали?
Гангстерите и престъпниците, които опознах в австралийския затвор, щяха да се
присмеят на наивността на широката му усмивка и нескритата, невинната радост от новото
ни приятелство. Но ние бяхме в Бомбай и усмивката на Панкадж бе също тъй искрена, както
и желанието му да се сбие с мен минути преди това. Също тъй искрена като моята. Докато
не чух Ишмит да го нарича по име, не бях разбрал, че мъжът, с когото си бяхме разменили
обиди, беше вторият човек в тяхната банда и като убиец всяваше не по-малко страх от самия
Ишмит.
— Ние с теб… — изрекох на хинди, — няма да се бием никога. Каквото и ще да става.
Дяволската му усмивка стана още по-широка и той се закатери атлетично по купчината
чували, за да даде парите на Ишмит. Абдула вдигна ръка и я сложи на гърдите си — знак, че
се сбогува.
Последвахме Абдула към изхода през лабиринта от проходи, през всекидневната, където
чичо Дилип все така седеше с крак, увиснал над монтираното на пода копче, и четеше своя
вестник. Изскочихме обратно на улицата.
Докато палехме моторите, Абдула улови погледа ми. Щом го погледнах в очите, на
лицето му светна широка усмивка на щастие и радостна възбуда — това се случваше рядко.
— Разминахме се на косъм! Шукран Аллах! — възкликна той. Благодаря ти, Господи!
— Откога така започна да работиш с подизпълнители?
— Отпреди две седмици, докато беше в Гоа — отвърна той. — Сещаш ли се за наетия от
нас адвокат, който предаде хората ни на полицията и разказа всичко, казано му на четири
очи?
Кимнах и си спомних как ни разгневи доживотната присъда на неколцина от нашите
заради предателските показания на собствения им адвокат. Присъдата бе обжалвана в съда, но нашите още гниеха в затвора.
— Този адвокат се нареди на дългата опашка при колегите си в ада. — Златистите очи на
Абдула заискриха. — И неговата присъда не подлежи на обжалване. Но да не тревожим
нашия покой с приказки за безчестие. Да се насладим на пътуването и да сме благодарни на
Аллах, задето днес ни спести нуждата да усмъртим убийците, на които платихме да убиват за
нас. Велико и прекрасно е да си жив, Ал-хамду ли-лла. — Хвала на Бога.
Но когато Фардин, Хюсеин и аз се наредихме зад Абдула, за да потеглим към
заседанието на мафиотския Съвет, аз не мислех за хвала на Бога. Други мафии също наемаха