Велоубийците от време на време. Дори и ченгетата сегиз-тогиз им възлагаха да „почистят".
Ала Кадербай, основателят на мафията, винаги бе отказвал.
Навсякъде, където се струпват хора — от заседателните зали до бордеите — се търсят и
се договарят морални стандарти. Един от стандартите, поддържан от Кадербай, беше, че ако
трябва човек да бъде убит, му се дава шанса да погледне в очи хората, добили това право. Да
се наемат убийци, вместо да вършат това сами, за някои бе твърде голямо отклонение от
правилата, бях сигурен. За мен също.
Редът и хаосът танцуваха по тънкото острие, което протегнатата ръка на съвестта
стискаше. Наемането на Велоубийците бе нарушило равновесието. Поне половината мъже от
мафията бяха по-верни на кодекса, отколкото на Санджай — водача, който го променяше.
Първото зърване на морето откъм „Марин Драйв" ми напълни душата, макар и да не
прогони тежките мисли. Обърнах гръб на червената сянка. Спрях да мисля за пирамидата от
убийци и несъобразителността на Санджай. Спрях да мисля и за собственото си участие в
тази лудница. И се понесох с приятелите си към всеобщия край.
СЕДМА ГЛАВА
АКО АБДУЛА НЕ БЕШЕ С НАС, с Фардин и Хюсеин щяхме да се гоним кой по-бързо
ще пристигне на заседанието на Съвета, да засичаме колите и да се състезаваме чак до
джамията „Набила". Но Абдула никога не се надпреварваше и не засичаше колите. Той
очакваше колите да му направят път и почти винаги ставаше така. Караше бавно, с изправен
гръб и високо вдигната глава, а дългата му черна коса се ветрееше над широките му плещи.
Стигнахме зданието за двайсетина минути и паркирахме моторите си на местата, запазени за нас пред една парфюмерия.
Входът на сградата откъм улицата обикновено бе отворен и неохраняван. Кадербай
смяташе, че ако някой враг толкова желае смъртта му, че да го нападне в дома му, той би
предпочел да пийне чай с него, преди да го убие.
Но на пристигане заварихме високата и тежка порта към улицата затворена с охрана от
четирима въоръжени мъже отпред. Познавах единия — Фарух, той управляваше
комарджийския бизнес в един Филиал на Компанията в далечния град Аурангабад.
Останалите бяха непознати афганци.
Бутнахме вратата и заварихме вътре още двама мъже с автомати.
— Афганци? — попитах, щом ги подминахме.
— Толкова много неща се случиха, откакто замина за Гоа, братко Лин — отвърна Абдула, когато влязохме в открития двор в центъра на комплекса от сгради.
— Без майтап.
Не бях идвал тук от месеци и със съжаление забелязах колко занемарен бе сега
павираният двор. По времето на Кадербай фонтанът постоянно обливаше огромния валчест
камък по средата на езерцето. Пищни палми в саксии и цветни лехи някога изпъстряха с
шарени петна пространството, решено в бяло и небесносиньо. Те бяха отдавна изсъхнали и
сега на тяхно място сухата земя бе осеяна с фасове.
На прага на стаята, където се събираше Съветът, стояха още двама афганци с автомати.
Единият почука по затворената врата, а после бавно я отвори.
Абдула, Хюсеин и аз влязохме, а Фардин остана да чака навън при охраната. Вратата се
хлопна и в дългата стая се оказахме тринайсет души.
Заседателната зала бе променена. Подът все така бе застлан с кремави петоъгълни
плочи, а стените и сводестият таван — все тъй украсени с мозайка в синьо и бяло, изобразяваща облачно небе. Но ниската инкрустирана маса и пухкавите възглавници от
брокат на пода бяха изчезнали.
Маса за конференции от тъмно дърво преминаваше почти по цялата дължина на стаята, а покрай нея се редяха четиринайсет канцеларски стола с високи облегалки и кожена
тапицерия. Председателското кресло в далечния край на масата бе с повече украса. Когато
влязохме, мъжът, седнал в него — Санджай Кумар, вдигна очи и се усмихна. Тази усмивка не
беше за мен.
— Абдула! Хюсеин! — провикна се той. — Дреболиите вече ги изяснихме. Сега като сте
тук, можем да се занимаем със сериозните проблеми.
Реших, че Санджай ще иска да изчакам навън до края на заседанието, и понечих да се
извиня и да напусна.
— Санджайбай, аз ще изчакам в двора, докато ви потрябвам — казах.
— Не, Лин — махна той неопределено с ръка. — Иди и седни при Тарик. Останалите, да започваме!