сенки. Успявах да различа ясно единствено двата слънчеви лъча, които, пронизали
спуснатите щори, се бяха забили като саби в кълбящия дим с ухание на ароматен хашиш и
прегоряла ванилия — миризмата на кафяв хероин.
Като си припомням онзи ден, наркотичния мирис, сенките и парливата светлина, прорязала стаята, се питам дали тогава интуицията ми не ме е задържала на прага и ме е
възпирала да вляза в стаята. Питам се колко ли различен би могъл да е животът ми, ако
тогава се бях обърнал и си бях тръгнал.
Всеки направен от нас избор е клон от дървото на възможностите. Три дъждовни сезона
по-късно след онзи ден Викрам и непознатите от същата тази стая бяха новите клони в
нашата обща гора: градска гора от обич, смърт и възкресение.
В онази тръпка на колебание, в онзи миг, който тогава изобщо не ми се струваше важен, си спомням ясно как Викрам излезе от мрака, стисна лакътя ми и ме издърпа вътре, а аз
потреперих от допира на запотената му ръка.
Огромно легло до стената отляво, цели три метра широко, заемаше почти цялата
правоъгълна стая. Върху леглото лежеше човек… или май беше труп, облечен в сребриста
пижама, със скръстени на гърдите ръце.
Гръдта му, доколкото виждах, не помръдваше. Двама мъже, единият отляво, другият
отдясно на неподвижната фигура, седяха на леглото и приготвяха чилуми[1].
Горе на стената, точно над главата на мъжа — мъртвия или потъналия в мъртвешки сън
— висеше голяма картина с изображение на Зороастър, пророка на парсийската вяра.
Щом очите ми свикнаха с тъмното, до стената срещу верандата различих три големи
стола, а между тях — два тежки старинни скрина. На всеки стол седеше мъж.
Подът бе застлан с много голям и скъп персийски килим, видях много снимки на хора, облечени в традиционната носия на парсите. Вдясно от мен, срещу леглото, върху мраморна
масичка имаше музикална уредба. Два тавански вентилатора се въртяха бавно-бавно, та не
успяваха да разпилеят димните завеси из стаята.
Викрам ме поведе покрай леглото, за да ме запознае с мъжа, седнал на първия стол до
стената. Той беше чужденец като мен, но по-висок; бе изпружил длъгнестото си тяло и още
по-длъгнестите си крака върху стола, сякаш се бе разположил във вана. Предположих, че е
към трийсет и пет годишен.
— Това е Конканън — побутна ме напред Викрам. — Той е от ИРА.
Ръката, стиснала моята, беше топла и много силна.
— Майната й на ИРА! — каза той, произнасяйки първата дума със северноирландски
акцент. — Аз съм от Ълстър, от Доброволческите сили[2], ама не мога да очаквам
непросветен путьо като Викрам да ги разбира тия неща.
Хареса ми уверения блясък на погледа му, но не и дръзките думите, които изрече.
Дръпнах ръката си и му кимнах.
— Не го слушай — обади се Викрам. — Дрънка простотии, но е страшен купонджия, да
знаеш. Аз друг чужденец, дето да купонясва така, не съм срещал.
Той ме издърпа към втория, седнал на реда от столове. Щом стигнах до него, младежът
дръпна от чилума с хашиш, разпалван от мъжа на третия стол. Пламъкът от кибрита се
всмука в лулата, в чашката й внезапно лумна огънче и грейна над главата на другия мъж.
— Бом шанкар[3]! — провикна се Викрам, посягайки за чилума. — Лин, това е Навин
Адеър. Той е частен детектив. Честна дума! Навин, това е Лин, оня, за когото ти разказвах.
Той е доктор в бордея.
Младежът се изправи да ми стисне ръката.
— Като детектив още не ме бива много — каза той с иронична усмивка.
— Няма нищо — усмихнах се в отговор. — И мен не ме бива много като доктор.
Третият мъж, който запали чилума, си дръпна и ми го предложи.
Отказах с усмивка и той го подаде на единия от мъжете на леглото.
— Аз съм Винсън — представи се той и ми стисна ръката, досущ едро и весело
кученце. — Стюарт Винсън. Много съм слушал за теб, пич.
— Всеки путьо е чувал за Лин — обади се Конканън и пое чилума от мъжа на
леглото. — Викрам не спира да приказва за теб като същинска фенка, ебати. Лин туй, Лин
онуй, Лин баси и не знам кво си. Викрам, я ми кажи, духа ли му вече? Бива ли го, или само
си дрънка?
— Господи, Конканън! — възкликна Винсън.
— Какво? — опули се Конканън. — Какво, бе? Само питам човека, Индия все още е
свободна страна, нали? Поне тези части, в които се говори английски.