Тарик, четиринайсетгодишният племенник на Кадербай и единствен негов роднина от
мъжки пол, седеше на чичовия си императорски трон в дъното на стаята.
Той растеше бързо и вече бе висок почти колкото всеки мъж в залата. Но в онзи крилат
стол, някогашния трон на краля на престъпността в южен Бомбай, все още изглеждаше
дребен и крехък.
Зад Тарик стоеше Назир с ръка върху дръжката на кинжал — закрилникът на момчето и
мой близък приятел.
Тръгнах покрай дългата маса към Тарик да го поздравя. Когато стиснах ръката на
момчето, то грейна, но бързо си възвърна студения, безстрастния поглед, закалил бронза на
неговите очи след смъртта на чичо му.
Погледнах Назир и възрастният мъж ми се усмихна — това се случваше рядко. Тази
гримаса можеше да укроти и лъвове и бе от любимите усмивки в моя живот.
Седнах до Тарик. Абдула и Хюсеин заеха местата си и заседанието продължи.
Отначало Санджай насочваше разискванията към деловите въпроси: стачкуващи
работници на пристанището „Балард" бяха забавили снабдяването на южен Бомбай с дрога; неколцина рибари от Сасун док, където стоеше на котва най-голямата рибарска флотилия в
Островния град, бяха сформирали сдружение и отказваха да си плащат рекета; приятелски
настроен градски съветник бе заловен при полицейска хайка в един от бордеите с
проститутки на мафията и молеше Съвета да потули работата и спаси кариерата му. Съветът
на мафията, който всъщност внимателно бе подготвил хайката, за да приклещи съветника
още по-здраво, отпусна нужните суми да подкупи полицията и определи съветникът да им
изплати за услугата двойно повече.
Последният въпрос беше малко по-сложен и излизаше извън Рамките на бизнеса.
Компанията на Санджай и Съветът, който управляваше работите й, контролираха целия
южен Бомбай — район, простиращ се от фонтана „Флора" до „Нейви Нагар"[16], близо до
най-южния нос на Островния град. Той включваше в себе си всичко между двете точки — от
море до море.
Компанията на Санджай властваше еднолично над черния пазар в този район, но като
цяло не я мразеха. Всъщност през онези години мнозина се обръщаха към нея, а не към
полицията да разреши споровете им. Мафията обикновено действаше по-бързо, често по-
справедливо и винаги по-евтино от ченгетата.
Когато Санджай пое ръководството, той нарече групировката Компания и се вля в
тенденцията сред гангстерите за разделяне на града според бизнеса. Кадербай — мъртвият
хан, неин основател — бе достатъчно силен кланът му да не носи друго име, различно от
неговото. Ехото от името му още придаваше на Компанията авторитет, какъвто името на
Санджай не можеше да осигури, и крепеше мира.
Случваше се обаче някой да реши да поеме нещата в свои ръце. Един такъв елемент бе
амбициозен наемодател от района на „Къф Парейд" [17], където високите скъпи жилищни
сгради се извисяваха върху отнета от морето земя. Той започнал самоволно да наема бандити
и това не се харесваше на Компанията на Санджай, защото подкопаваше репутацията на
собствените й главорези.
И сега тези „частници" бяха изхвърлили някакъв закъснял с наема от прозореца на
апартамента му на втория етаж. Наемателят оцелял, но тялото му се стоварило върху
магазинче за цигари и хашиш на Компанията и пострадал търговецът, познат като Сияйния
Пател, и един клиент, прочут певец на суфистки песни.
За Компанията Сияйния Пател и неговото полулегално дюкянче бяха бизнес, но вредата, нанесена на великия певец, обичан от всеки пушач на хашиш по южния полуостров, превърна случая в лично оскърбление.
— Казах ти, че така ще стане, Санджайбай. — Мъжът на име Файсал сви юмрук върху
масата. — От месеци те предупреждавам за тези работи.
— Предупредил си ме, че някой ще се изтърси върху дюкянчето на Сияйния Пател? —
подигра му се Санджай. — Трябва да съм го пропуснал.
— Предупредих те, че губим уважение — изрече Фейсал по-тихо. — Предупредих те, че
няма дисциплина. Никой не се страхува от нас — и не ги обвинявам. Щом толкова ни е
страх, че слагаме наемници на портата, значи ние сме си виновни.
— Той е прав — подкрепи го Малкия Тони. — Този проблем с Компанията на
„Скорпионите" например. Ето затова чутийяс като този наемодател бахинчудх решават, че