могат да ни заобиколят и да си спретнат своя армия.
— Никаква компания не е това! — изплю се в отговор Санджай.
— Тия копелдаци „Скорпионите" не са признати от никоя друга компания в Бомбай.
Някакви типове от северен Бомбай, които се мъчат да се намъкнат в южната част. Кажи го, както си е, човече — мизерна бандичка!
— Наричай си ги както искаш — обади се тихо Махмуд Мелбааф,
— но проблемът остава. Те нападат наши хора на улицата. На няма и километър оттук
двама от най-добре печелещите сред нашите ги накълцаха със сатъри посред бял ден.
— Така е — потвърди Файсал.
— Затова сме наели охрана от нашите афгански братя — продължи Махмуд Мелбааф. —
„Скорпионите" се опитват да се вклинят на наша територия в „Регал" и „Нариман пойнт".
Изритах ги оттам, но бяха петима и ако Абдула не беше с мен, щеше да стане друго. Само
моето име и твоето, Санджай, не ги плашат. Ако Малкия Тони не беше нарязал лицето на
онзи дилър миналата седмица, още Щяха да продават дрога пред Кей Си Колидж, на петдесет
крачки от прага ти. Ако това не е проблем, здраве му кажи.
— Знам — отвърна Санджай по-кротко и хвърли бърз поглед на младия Тарик.
Леденият поглед на момчето дори не трепна.
— Знам за какво говориш — продължи Санджай. — То е ясно, че знам. Какво искат те, по дяволите? Война ли искат! Сериозно ли смятат, че могат да победят! Какво искат тия
отрепки!
Всички знаехме какво иска бандата на „Скорпионите" — искаха всичко, а ние да
измрем или да се махнем.
В мълчанието, последвало неговия реторичен въпрос, аз огледах лицата на членовете на
Съвета, опитвайки се да разгадая мислите им доколко са склонни да поведат поредната
война за територии.
Санджай сведе поглед — студен поглед върху нежно лице — и се замисли над
възможностите. Знаех, че благоразумният инстинкт му подсказва да избегне битката и да
преговаря за сделка, дори и с врагове хищници като „Скорпионите". За Санджай бе важна
сделката, а не как, къде и кой е насреща.
Той бе храбър и безмилостен, ала първият му подтик винаги бе да се откупи. Тъкмо
Санджай бе сложил масата за конференции в стаята на Съвета и докато наблюдавах
двоуменето и нерешителността му, разбрах, че тя не бе израз на гордост или
самовъзвеличаване. Масата бе видимо изражение на неговата действителна природа — да
преговаря и да сключва сделки.
Мястото до Санджай отдясно винаги стоеше празно в памет на приятеля му от детство
Салман, загинал в битка по време на последната голяма борба за надмощие срещу
съперническа банда.
Санджай бе пощадил един оцелял от разбитата групировка и тъкмо пощаденият от него
Вишну бе изградил бандата на „Скорпионите" и сега заплашваше самия Санджай.
Санджай знаеше, че мъжете от собствения му Съвет, които бяха против проявената
снизходителност и настояваха мъжът да бъде убит и да приключат с това, сега ще приемат
проблемите като доказателство за правотата на възгледите си и слабостта на ръководството.
Докато го наблюдавах, ръката на Санджай бавно пълзеше вдясно по полирания плот на
масата, сякаш търсеше ръката и бойния съвет на мъртвия си приятел.
Вдясно от Санджай, до празния стол, седеше Махмуд Мелбааф — стройният и бдителен
иранец, чийто ясен поглед и уравновесен нрав не трепваха дори сред най-свирепите
обстоятелства.
Но спокойствието му бе рожба на тъгата, той никога не се смееше и се усмихваше много
рядко. Някаква голяма загуба бе поразила душата му, бе се вселила в нея и изравняваше
върховете и падините на чувствата тъй, както вятърът и пясъкът изглаждат планините в
пустинята.
До Мелбааф седеше Фейсал, бивш боксьор, разминал се с шампионската титла.
Мениджърът му, мошеник, който откраднал всичко, спечелено от Фейсал по турнири, бе
забил ножа още по-надълбоко, като избягал с момичето му. Фейсал го убил, а момичето
напуснало града и повече не го видели.
Излязъл от затвора след осем години с инстинкти бързи и смъртоносни като юмруците
му, а после започнал работа за Компанията на Санджай като рекетьор. Славеше се с бързото
уреждане на проблеми с дългове. Макар че понякога упражняваше боксьорските си умения, нашареното му от белези лице и свирепият поглед нерядко бяха достатъчни да накарат