Мъдреците поеха по лесния път, посипан с розови листенца, за да предпазва нозете им.
Бяха умислени и може би не толкова мнителни, честолюбиви и мрънкащи.
Идрис се оттегли, за да се изкъпе и да се помоли. Помогнахме да разглобят пагодата и да
съберат килимите и подносите.
Карла пое доброволно кухнята и сготви вегетарианско пулао[114], карфиол с картофи с
грейви от кокосова сметана, зелен боб и грах със сос от кориандър и спанак, моркови и
парчета тиква, запечени във фолио на огъня, и ориз басмата, ароматизиран с кокосово мляко.
Гледах я как борави с големите тенджери и уок тигани с ориз и зеленчуци, как те
цвъртят на шест газови котлона едновременно, как майсторски смесва вкусове и цветове, и
над тях се вихрят урагани от пара. Бях като хипнотизиран и удивен като бухал, когато накрая
тя ме издърпа да измия съдовете.
В откритата кухня бяхме заедно с три млади жени от общността на учениците, които
бъбреха с Карла за музика, мода и кино, докато приготвяха храна за двайсет и осем
посветени. Те приемаха готвенето за Идрис и останалите в планината за свещен дълг и
влагаха своята любов в храната, която щеше да вкуси учителят.
Когато не готвеха, не се молеха или не учеха, учениците обичаха да похапват и след пира
не остана нищо от уханните гозби на Карла. Тя самата не яде много, но посрещаше
многобройните комплименти с вдигната чаша и когато всички вече бяха сити и доволни, произнесе наздравица:
— Приключих с готвенето за година напред. За готвенето веднъж годишно!
— За готвенето веднъж годишно! — провикнаха се учениците, които готвеха всеки ден.
Когато всички съдове бяха подредени в лъскави кули и повечето напуснаха лагера или си
легнаха, около огъня насядаха планинските грешници: Карла, Дидие, Винсън, Рандъл, Анкит
и аз.
Дидие предложи игра на неприлични асоциации — всеки, който в разговора
непреднамерено произнесе дума, предизвикваща неприлични асоциации, трябваше да удари
една чашка. Според теорията му най-обсебеният от мисли за секс щеше най-бързо да се
напие и всички щяхме да разберем кой е.
Аз вече знаех, че ще е Дидие, както и че много носи на пиене. Карла също го знаеше и
увлече разговора в друга посока.
— А какво ще кажете за следното — предложи тя, като стана и се отдръпна. — Защо не
си разкажете един на друг коя е истинската причина да седите тук, а не някъде другаде с
любовта на живота си?
— Ранвей е в ашрам — заговори Винсън, без нужда от повече помощ. — По моя вина.
Толкова я обичам, че я превърнах в светица едва ли не, разбирате ли? И не вярвам за това да
има заклинание с обратно действие.
— Напълно разбирам за какво говориш — заяви Рандъл. — Но ми се иска да не беше
така.
С Карла им пожелахме лека нощ. Нарамих един от навитите килими, платно, въже и
раницата си с неща от първа необходимост. Карла носеше две одеяла и своята чанта с важни
припаси. На светлината на фенерче стигнахме до могилката, сепвани от сенките, които
изскачаха при всеки рязък завой на пътеката.
— За малко да застреляш онази сянка, а? — казах, плътно зад нея на пътеката.
Фенерчето в ръката й хвърляше кохерентни кръгове върху черното платнище на нощната гора.
— И ти посегна към ножа — сгуши се тя в мен.
Успях да спретна приличен заслон с въжето. „С правилното въже — ми каза веднъж
президентът на един профсъюз на тираджиите, — стига да е достатъчно дълго, шофьорът
може да направи почти всичко."
В моята тираджийска палатка говорихме, целувахме се и обсъждахме всеки аргумент и
отговор от диспута.
— Вие, мъжете, не схващате нищо — рече Карла сънено, след като бяхме притичали
през долината на идеите.
— Ние, мъжете!
— Вие, мъжете.
— Какво не схващаме?
— Истината — отговори тя.
— Каква истина?
— Голямата истина.
— За какво?
— Точно там е въпросът — каза Карла с очи като зелени огледала.
— Въпросът на какво?
— Вие, мъжете, сте обсебени от истината — каза Карла. — Но истината не е чак
толкова важна. След три питиета истината е само задръжка.
— Нямам нужда от питие, за да загубя задръжките си с теб — усмихнах се.
Целувахме се, обичахме се и все тъй говорехме, спорехме и се завръщахме към края на
началото, докато най-сетне заспахме, когато полумесецът украси небето с мъхеста светлина.