— Тъкмо де! — отвърна Джагат. — Идеално. Малки проблеми, големи проблеми — все
няма проблеми!
— Джагат, ти нещо ме занасяш.
— Няма такова нещо, пич баба — увери ме три. — И работи, да знаеш. Хората ги наемат
да им преговарят за освобождаване на отвлечени и други такива. Миналата седмица уредиха
освобождаването на един похитен милионер, само на лявата ръка му бяха останали пръсти. И
на тях щеше да им дойде редът, ама със случая се заеха „Няма проблеми". Наемат ги да
оправят проблеми за строителството на сгради, гълтали десетки милиони рупии години
наред. Всичко оправят, ако има кой да плати.
— Много хубаво — каза Карла.
— Дам… — промърморих, обезпокоен от чутото.
Задната улица, Главната улица и Уолстрийт[115] са трите основни улици на всеки град и
баналната банкова система не би могла да ги примири.
Те са откъснати една от друга заради фалшиви различия, защото ако се случи да
пресекат пътя си, очите ще открият любов, разумът ще види несправедливост и истината ще
ги освободи. Властта върху всяка от тях би загубила много от свободните умове и сърца, защото властта е противоположност на свободата. Като един от безвластните предпочитам
хората от Задната улица да избягват Главната улица, ченгетата да финансират собствените си
филми, а типовете от Уолстрийт да не се месят в нищо, докато всички улици не станат Една
улица.
Трябваше да престана с размишленията. Знаех, че всеки следващ час, който Джагат
прекара с нас, натоварва все повече трафика по обратния му път към града. Карла може би си
помисли за същото, защото ме върна в настоящето.
— Наглеждаш ли Дидие? — попита тя младия ронин.
— Джарур! — отвърна уличният боец и се изплю. — Още си виси в „При Леополд" и
нищо му няма. Ей, ония Зодиакалните пичове, милионерите, са се върнали в града.
— Къде са?
— В „Махеш", пич. Не мога да се добера до никого вътре. Не съм се родил с точния
баркод за техния скенер, нали схващаш.
— Ако разбереш нещо, кажи.
— Дадено. Ей, знаете ли защо хората се увличаха толкова по тия двамата чужденци, докато бяха на улицата? — попита той замислено.
— Защото са свестни? — предложих.
— Не само — каза той и кракът му взе да чертае заврънкулки в пръстта.
— Кажи де — подкани го Карла, винаги привлечена от вътрешната доброта в хората.
— Защото им казваха Зодиакалните Джорджовци, затова. В Индия много държат на тия
неща. Все едно да се казваш Карма, примерно. Където и да отидеха, носеха със себе си
Зодиака в имената си. Нахраниш ли ги, храниш Зодиака. Предложиш ли им убежище, приютяваш Зодиака. Защитиш ли ги от побойници, защитаваш Зодиака от отрицателни
енергии. А да поднасяш дарове на планетите, които ни водят или ни спъват, е много важно, пич баба. Сега много хора няма какво да предложат на Зодиакалните, като са толкова богати, и ние не им трябваме.
Индия. Време, измервано в съвпадения и логика на противоречията. Джагат разтърси
клона, на който се бях закрепил, и ме изкара от равновесие. Но такива неща преживявах
почти всеки ден, той винаги се разклащаше. Светът, в който живеех и в който не бях роден, разлюляваше всяко дърво, което ми бе дало подслон, и обрулваше странен цвят върху мен.
— Прекрасна история, Джагат — каза Карла.
— Така ли? — попита той, прикрил срамежливостта си зад смръщено изражение.
— Да. Благодаря ти, че я сподели.
Джагат, чието име значи „Светът", се изчерви, извърна очи и инстинктивно посегна към
дръжката на затъкнатия в колана му нож.
— Слушай бе, пич — обърна се той пак към мен. Нашареното му с белези младо лице
разказваше същите истории всеки път, щом някой го погледнеше. — Не се чувствам добре, като прибирам всичките пари от твоите сделки.
— Ти вършиш цялата работа — казах. — Защо да не вземаш всичко? Аз съм ти длъжник, че поддържаш бизнеса ми жив. Джагат, много съм ти задължен за това.
— Майната ти, брато — ухили се той. — Заделям ти двайсет и пет процента всяка
седмица и не ми пука дали ти харесва, или не, ясно?
— Става, джаван — нарекох го с индийската дума за „войник". — Приемам.
— Като се върнеш от това страшно място, пълно с тигри и светци, ще има на какво да
разчиташ.
— Като се върна на твоето страшно място, пълно с бизнесмени и ченгета, с най-голяма