— Да поемаш отговорността за решенията и действията на другите, е грях против
кармата — рече Идрис, — равностоен по тежест с бягането от отговорност за собствените
решения и действия. Не ти си причинил това. То не е твое кармично бреме. Дано тази нощ
нищо не ви застраши. Благословени да сте всички.
Той положи длан на главата на всекиго от нас, като пееше закрилнически мантри.
Учениците прибраха имуществото си в шалове, вързаха ги и се събраха в началото на по-
лесната пътека надолу; фенерчетата и лампите в ръцете им присветваха като светулки.
Идрис отиде при тях и се обърна да ни махне, а после ги поведе, хванал в десница
дългата тояга.
Още един ученик на име Виджай бе решил да остане с нас Беше слаб, висок, с бели
памучни панталони и риза, подобни на пижама. Ходеше бос и държеше бамбуков прът, който
му стигаше до раменете. Младото му лице остана безизразно, докато гледахме как тръгва
учителят. После обърна към мен изящния си образ и в очите му грейна Индия:
— Добре ли си?
Погледнах бамбуковия му прът и си спомних мъжете, с които се бях бил през последната
година — от „Скорпионите" до Конканън. Реших, че няма да е зле в края му да се завърже
нож.
— Добре съм — казах. — Ако искаш да вържеш нож на този прът, имам още един.
Той отстъпи назад, завъртя бамбука и както го въртеше, отскочи и го заби на един пръст
от кубинката ми.
— Май… няма нужда — казах.
— Да се разпределим на няколко наблюдателни поста? — предложи Силвано.
— Не! — заявихме в един глас с Карла.
— Всеки, който се качи тук, влиза на нашата територия — казах. — Да намерим
позиция с прикритие и с път за бягство, откъдето да наблюдаваме излаза на пътеката горе.
Ако някой се появи, ще го плашим със стрелба и шумотевица.
— А ако тръгнат на бой?
— Тогава ще ги убием — заяви Карла. — Преди те да са ни убили. Силвано, ти си
смъртоносен стрелец, а и мене ме бива. Ще се оправим.
— Или можем да избягаме, да се прегрупираме и да изчакаме всичко да мине —
предложих. — Има много подходящи скривалища, а онези няма да са вечно в планината.
— Аз казвам да се бием — заяви ученикът с пръта.
— Аз казвам да решим дали да се бием, или да бягаме, ако ни се наложи да го решим —
казах.
— Съгласен съм, че трябва да разполагаме с добро прикритие — намеси се замислено
Силвано. — От най-близката пещера до пътеката най-добре ще се вижда как идват.
— Тази стратегия не предлага изход — казах. — Обичам винаги да разполагам с изход.
— Изход има — отвърна Силвано. — Ела да ти покажа.
В дъното на пещерата имаше завеса. Бях я виждал, но си мислех, че е окачена там да
закрива голата стена. Силвано я дръпна и ни поведе с фенерче по тесен проход — или
естествено образуван, или изсечен между първата и последната пещера.
От него влязохме в пещерата на Идрис, близо до гористия край на джунглата: само на
няколко крачки от нейното прикритие.
— Тук ми харесва — отбеляза Карла. — Ако можех, щях да купя пещерата и да заживея в
нея.
— И аз — съгласих се. — Да отиваме в първата пещера и да се подготвим. Нямаме много
време.
— За вас не знам, но аз съм гладен — каза Силвано и се потърка по корема.
Донесохме в пещерата суха храна, вода, одеяла и фенерчета. Изгълтах онова в чинията, която Карла ми подаде, преди да съм разбрал какво ям, но щом утолихме глада, ни загриза
страхът.
Карла седеше до мен, а насам идваха убийци — инстинктите ми крещяха да се махаме
от този ад, по дяволите. Тя обаче бе решителна и спокойна. Бе сита, чистеше пистолета си и
си тананикаше. И сега, като си го припомням, тя винаги е имала кураж и за двама ни.
— Къде са сандъците с написаното от Идрис? — попитах и погледнах Силвано.
— В голямата пещера — отвърна той, докато си дояждаше вечерята.
— Тогава нека удържаме всякакви схватки по-далече от нея. Някой заблуден куршум
може да причини пожар.
— Съгласен съм.
Виджай взе чинията на Карла и я сложи върху другите извън пещерата.
— Познавам тази гора. — Силвано се изправи и се протегна. — Ще претърся района
заедно с Виджай. Трябва и да отида до тоалетна.
Той бързо излезе навън при Виджай, двамата тръгнаха надясно и се загубиха от
погледите ни. Излазът на пътеката върху платото ни се падаше отляво.