свободния стол, а после вдигна ръката на Близнака срещу найлоновата преграда.
— Ще ти номерираме картите от едно до пет, от твое ляво до твое дясно — каза. — Като
чистиш, избираш си карта и й казваш номера. Като трябва да сваляш карти, ги казваш по
номера и аз ще ги редя, става ли?
— Става — каза Близнака. — Пасувам.
Една от сестрите силно изцъка с език. Близнака се завъртя към нея. Двете поклатиха
глави. Близнака пак се обърна.
— Размислих. Карла, чисти първа и четвърта и ми дай две карти, ако обичаш.
Сестрите кимнаха. Карла извади нежеланите карти, добави още две към неговите и му
ги показа. Трябва да са били подходящи, защото и Близнака, и сестрите добиха
непроницаеми изражения.
— Залагам петдесетарка — каза Близнака. — Карла, извади я и я разгъни вместо мен.
Нищо друго не ми остава освен тая игра.
— Ще я видя твоята петдесетарка и ще вдигна залога до сто — отвърна Карла. — Ще те
размажа. Тръбите да са ти яки.
— Аз излизам — казах, пуснах си картите и оставих Карла и Близнака да се дуелират.
— Ще те разбия! — засмя се Близнака и се закашля. — Предай се!
— Аз играя само за победа, Близнак, знаеш го.
— Помните ли оная вечер? — каза Близнака с усмивка, която грееше като залез в
долината на вчерашния ден. — Купона, дето го спретнахме със Скорпиона, като се нанесохме
тук? Помните ли?
— Страшен купон — казах.
— Епичен — додаде Карла.
— Велико отвсякъде. Няма такъв. По-хубаво не ми е било никога.
— Ще прескочиш трапа, Близнак — каза Карла. — Още много разпътен живот има в
тебе. Вади парите. Вдигай залога или млъквай, уличен мошенико.
Правехме всичко по силите си за него и с малко помощ от страна на сестрите той
успяваше да мами заради доброто старо време при всяка наша игра.
Често ходехме да го видим. След всяко свиждане настоявахме навън пред Скорпиона, че
зодиакалната му половинка трябва да постъпи в болница. Скорпиона отказваше всеки път.
Обичта си има своя логика, но и свои глупащини.
В друга болнична стая, в която се бореха животът и смъртта, на другия край на града
Фарзад, младият фалшификатор, постепенно оздравяваше. Тромбът в мозъка му се разнесе и
речта и двигателните му способности се възстановиха.
Тремор, който от време на време затваряше лявото му око, му напомняше, че
отправянето на непочтителни реплики към лоши хора води до печални последици.
Тайнственото изчезване на Дилип Светкавицата обаче предизвика у него щастлива усмивка и
му напомни, че никой не може да избяга от кармата.
Трите семейства си поделиха съкровището и заделиха част от него на обща сметка за
ремонта на обединените им домове. Оставиха помещението под купола общо, както си беше, но лека-полека демонтираха скелето, докато боядисваха и престрояваха пространството, превърнало се в малка базилика по време на търсенето им.
На Карла й харесваха разпръснатите пътеки из въздуха на цели три етажа нагоре, а още
повече й харесваше щастливата смесица от парсийци, индуси и мюсюлмани на едно място.
Докато ходех веднъж седмично да преглеждам документацията с Аршан и да му нося
фалшивите документи, които му бях направил, Карла, покачена на скелето, се трудеше редом
с останалите семейства с бояджийска четка или дрелка в ръка.
Тя бе река, не неподвижен камък и всеки ден за нея бе нов завой към полето на
утрешния ден. Тя бе отскубната от семейство, което обичаше, и мислеше, че и то я обича, докато не беше повярвало на думата на нейния изнасилван, приятел и съсед. Години по-
късно, когато избягала след като го убила, бе скъсала всякакви връзки с предишния си живот.
Беше престъпник беглец, танцуваща котка, зелена вещица и нищо не бе заплаха за нея, освен тя самата. Също както при мен.
С парите, които спечели на борсата, тя нае на работа хора — нови приятели и просто
познати, предоставяйки им офиса, който плащаше в „Амритсар". Събираше край себе си
ново семейство, откакто мнозина от старото, което си бе намерила в Бомбай, напуснаха
Островния град или умряха, или умираха като Джордж Близнака.
Не знаех до каква степен множеството, което събираше в „Амритсар", бе обмислено
действие или сляп инстинкт. Но докато се трудеше с трите семейства в двореца на търсачите
на съкровища, тя бързо и радостно се вписа в тяхното ежедневие и виждах как жадува за