Докато наблюдавахме суматохата, забелязах, че мъжът е Кеш, Паметливия. Непознатите
го заудряха и той вдигна ръце да предпази главата си.
С Карла станахме от масата и хукнахме към Кеш, вдигнахме врява, онези се качиха в
колата и отпрашиха. Карла доведе Кеш на масата ни.
— Чаша вода, моля! — извика тя на сервитьора. — Кеш, добре ли си?
— Добре съм, госпожице Карла — отвърна той, докато си търкаше цицината на главата, получена заради неизплатения му дълг. — Ще си ходя.
Стана да си върви, но ние го придърпахме обратно на стола.
— Вечеряй с нас, Кеш — покани го Карла. — Можем да се състезаваме по памет. Тебе
доста си те бива, обаче аз залагам на нас.
— Няма нужда да…
— Има! — отсякох и махнах на келнера да дойде.
Кеш внимателно прегледа менюто, затвори го и поръча.
— Ризото с тиквички, черни маслини и паста от артишок — повтори сервитьорът. —
Салата айсберг със счукан пипер и сос от джинджифил и шамфъстък. И тирамису.
— Сбъркахте — каза Кеш. — Със счукан пипер и сос с джинджифил и шамфъстък е
салатата от рукола, номер седемдесет и седем от вашето меню. Салатата айсберг, номер
седемдесет и шест от менюто, е със заливка от лимон и чесън, чили и сос с орехи и авокадо.
Сервитьорът отвори уста да каже нещо, но провери менюто наум и това потвърди
правотата на Кеш. Той се отдалечи, клатейки глава.
— Кеш, какво става? — попитах.
— Дължа пари — каза той с обезверена усмивка. — Занаятът на Паметливите вече не е
като едно време. Хората използват телефони за всичко. Скоро всеки по света ще може да се
свързва с всекиго, освен ако човекът не е на този свят.
— Знаеш ли какво? — предложих, когато ни донесоха храната. — Като свършим, хващай
едно такси и ела в хотел „Амритсар". Ние ще те изпреварим с мотора и ще те чакаме там.
— Какво си намислил? — погледна ме Карла с присвити очи под дантелени мигли.
— Изненади — пробвах се да измъркам. — Нямаш представа какви изненади съм ти
подготвил и аз на теб, Карла.
Дидие несъмнено се изненада, когато доведох Кеш в офиса му, до този на Карла.
— Не виждам… необходимост от неговите услуги — каза Дидие, заел професионална
поза зад бюрото си до това на Навин.
— Кеш е най-добрият Паметлив в южната част на града, Дидие — отбеляза Навин, заел
професионална поза зад собственото си бюро. — Лин, ти какво имаше предвид?
— Веднъж нали каза, че хората винаги се обърквали, като видят, че записваш
свидетелските им показания? Като видели диктофон и се шашардисвали.
— Вярно.
— Ами твоят диктофон може да бъде Кеш. Той запомня всеки разговор дословно. Ще е
жив диктофон, пред който хората ще говорят свободно.
— На мен ми допада! — засмя се Карла.
— Нима? — усъмни се Дидие.
— Дидие, ако няма да го наемаш, ще го наема аз.
— Назначен е! — заяви Дидие. — Утре сутринта в десет имаме разговор с един
милионер и жена му. Дъщеря им е изчезнала. Ела и ти. Но трябва да се облечеш по така…
делово.
— Хайде, до скоро — казах и изведох Кеш с нас.
В коридора отвън му дадох пари. Той се опита да ги откаже.
— Кеш, тази вечер трябва да изчистиш дълговете си. Не искаме онези типове да идват
тук. Утре сутринта започваш работа законно, ясно? Обиколи и се издължи на всички, изчисти дълговете си и утре да си тук в девет. Идвай пръв и си тръгвай последен. Ще се
справиш.
Той се просълзи. Отстъпих една крачка назад и го оставих на Карла. Тя го прегърна,
което бързо го успокои.
— Знаеш ли какво, нали чу какво каза Дидие за деловото облекло? — попитах.
— Да, ще се помъча да…
— Да върви по дяволите. Облечи се както си ходиш. И се дръж както си се държиш.
Хората ще разговарят с теб също както аз разговарям с теб и всичко ще е нормално. Ако
Дидие нещо ти каже, кажи му, че аз съм ти наредил да не се обличаш като роб.
— Прав е, Кеш — подкрепи ме Карла. — Бъди какъвто си и всичко Ще се нареди.
— Добре — казах. — Върви сега и се издължи на всички, човече. Да си на чисто.
Вземаше всяко стъпало, сякаш то бе нова степен на осъзнаване, и правеше пауза, преди
да направи следващата обмислена стъпка. Накрая главата му изчезна зад завоя на витата
стълба.
Гледах замислен подире му, докато се скри от очите ми, после се обърнах и видях, че
Карла ми се усмихва.