На тръгване едрият дядо търговец, облечен в бяло, помоли да помирише парфюма на
Карла. Тя не възрази, протегна изящната си китка и дланта й клюмна като лист в дъжда.
Продавачите на парфюми до един вдъхнаха вещо по няколко пъти и заклатиха неуверено
глави.
— Някой ден ще открия тайната на букета ви — каза ни Али на тръгване.
— Никога не се отказвай — отвърна му Карла.
Отново на улицата, ние се запътихме към мотора. Стъкленичките на Карла с безценните
благоухания и масла подрънкваха тихичко в черната кадифена кесия. След няколко крачки
видяхме двама мъже, които познавахме добре от старите времена на Компанията на
Кадербай; пресичаха тротоара наблизо.
Салар и Азим, двама улични далавераджии, бяха прекарали години на най-долното
стъпало на снизхождението в Компанията. Докато любимите синове умираха, те бяха
оцелели достатъчно дълго в плиткото, за да заемат по-високо положение в новосъздадената
Компания на Халед, стремейки се да заменят загиналите бойци.
Бяха облечени в новите дрехи на Компанията, играеха си с новите си златни ланци и
гривни и все още търсеха точното си място под товара на покорството.
Познаваха Карла отпреди аз вляза в мафията и я харесваха. Разказаха й някаква хем
страшна, хем смешна мафиотска история, знаейки, че ще й допадне. Така и стана, а в отговор
тя им разказа хем страшна, хем смешна история за някакво лошо момиче. Смяха се, отметнали глави назад, а лъчите на залеза просветваха по златните им ланци.
— Със здраве, момчета — казах. — Аллах хафиз.
— Накъде сте тръгнали? — попита Салар.
— Към мотора, на „Мохамед Али Роуд".
— Ще повървим с вас. Ела да видиш, оттук може да се мине напряко. Ще ви покажем.
— Ще си вървим оттук — казах. — Може да напазаруваме. Аллах хафиз.
— Куда хафиз — отвърна Азим и ни махна за довиждане.
Не исках да се мотая никъде с хора от Компанията на Халед или с бойци от която и да е
мафия. Не исках да се връщам назад. Не исках дори да помня.
За хиляден път си помислих, че с Карла трябва да напуснем Островния град и да се
заселим другаде, на някой затънтен плаж. В града нямаше как да избягаме от Компанията.
Градът — това е Компанията. От нея може да се избяга само на място, където не е останало
нищо за притежаване.
Вървяхме между рехавата тълпа минувачи и тъкмо щяхме да свърнем по калдъръмения
вход на една странична уличка, когато писъци раздраха копринения покой и хората се
втурнаха панически в нея.
Погледнах Карла, искайки да съм някъде другаде. И двамата знаехме, може би, или
подозирахме, че Салар и Азим са замесени. От години ги познавахме, но уличните войни
между мафиите не бяха вече мой проблем и бях готов да си тръгна.
Не и Карла — тя ме подбутна напред и ние се приближихме да видим какво става. От
уличката, олюлявайки се, излезе мъж и се блъсна в мен. Беше Салар. Целият в кръв, намушкан няколко пъти в гърдите и корема, той рухна в ръцете ми.
Погледнах над него и видях проснатия по очи Азим. Последната му кръв изтичаше по
калдъръма на уличката.
— Ще извикам такси — каза ми Карла и се стрелна нанякъде. Салар вдигна с мъка ръка
и задърпа ланеца си, докато се скъса.
— За сестра ми — каза той и го бутна към мен.
Пъхнах ланеца в джоба си и го хванах здраво през кръста.
— Не мога да те сложа да полегнеш, братко — казах. — Де да можех, но после няма да
мога да те вдигна пак цял. Карла ей сега ще докара такси. Дръж се!
— Свърши се, Лин. Остави ме. Йалла, как боли!
— Сигурно те боли, но не са засегнали белия дроб, Салар. Още дишаш. Ще се оправиш.
Само се дръж.
Карла пристигна след две минути с таксито и рязко отвори вратата. Натоварихме Салар
отзад, качих се при него, а на предната седалка тя обясни на шофьора накъде да кара.
Не зная колко му плати, но той дори не мигна, когато видя кръвта и ни закара в
болницата за рекордно време, шофирайки в насрещното.
На входа на болницата санитарите и сестрите положиха Салар на носилка и го вкараха
вътре. Тръгнах с тях, но Карла ме спря.
— Не можеш да влезеш в този вид, любов моя.
Ризата и фланелката под елека ми с отрязаните ръкави бяха подгизнали в кръв. Свалих
елека, но така кървавото петно върху фланелката ми изглеждаше още по-страшно.
— Майната му. Ще останем със Салар, докато от Компанията дойдат тук. Убийците