може пак да нападнат, а не можем да извикаме на помощ ченгетата.
— Момент — каза Карла.
Тя спря един адвокат с бяла правистка якичка, колосана по презумпция, който вървеше
енергично към нас и стискаше под мишница документите на клиента да не избягат.
— Давам ви десет хиляди рупии за сакото — каза Карла и размаха банкнотите като
ветрило.
Адвокатът погледна парите, втренчи се в нея с присвити очи и се зае да опразва
джобовете на сакото си за десет хиляди рупии. Облякох го, а Карла подви напред реверите и
вдигна яката. Облиза изцапаните си пръсти и ги избърса в лицето ми.
— Да видим как се справя Салар — каза тя и ме поведе към болницата.
Зачакахме в коридора до операционната. Черни и бели плочки, умоляващи да ги наредят
в нещо по-различно от шахматно каре, се срещаха със сивозелени стени, белязани в долния
край със следите от хипнотичните мопове на уморени чистачи. Функционалността понякога
е слуга, понякога господар и когато е господар, хората висят в безрадостни коридори без
физиономия.
— Добре ли си, бебчо?
— Добре съм — усмихна се тя. — А ти?
— Аз съм…
Четирима млади гангстери от Компанията на Халед с наперена крачка се зададоха
заканително по коридора. Водачът им, Фааз Шах, беше луда глава и като ме видя, кой знае
защо превъртя още повече.
— Ти пък какво правиш тук, бе, твойта мама? — викна, спирайки на няколко крачки от
мен.
Застанах пред Карла и с едната си ръка хванах ножа. Тя познаваше повечето по-
възрастни гангстери в Компанията, но само малцина от по-младите.
— Салам алейкум — казах.
Фааз Шах се подвоуми, втренчен в очите ми — търсеше там нещо, което не намери. Бях
се бил рамо до рамо с двама от по-големите му братя срещу други банди. Бях се бил рамо до
рамо с Халед, новия им водач. Не и с него.
— Ва алейкум салам — отвърна той по-кротко. — Какво е станало със Салар? Вие защо
сте тук?
— Къде бяхте? Как разбрахте? — попитах.
— Имаме хора в болницата. Навсякъде имаме хора.
— Не и в уличката, в която намушкаха Азим и Салар.
— Азим ли?
— Вече беше издъхнал, когато го видях. Кръвта му изтичаше.
— Къде стана това?
Те бяха корави млади гангстери, от онези, които винаги усещат неприязънта, колкото и
да я прикриваш, а днес бяха и гневни. Нямаше опасност за мен, тъй като бях пичът, който е
постъпил правилно, и рано или късно щяха да го научат. Но опасност за тях имаше, ако
решаха да се заядат с Карла.
— Карла — казах и се усмихнах широко. — Моля те, ще видиш ли дали има някъде чай?
— За мен ще е удоволствие — усмихна се тя мистериозно в отговор, докато
подминаваше младите гангстери.
— Стана до първата открита канавка на „Мохамед Али Роуд" — казах, щом Карла
тръгна. — На идване от базара за парфюми по обратния път към града. Срещнах ги малко
преди да се случи.
— Какво, какво?
— Бяхме на базара и срещнахме случайно Салар и Азим. Поговорихме си, както си
вървяхме. Те минаха напряко през уличките. Докато заобиколим и излезем на откритата
канавка, вече се беше случило. Салар рухна в ръцете ми. Някой ги е причакал.
Разтворих черното сако, показах кръвта и пак го закопчах. Сконфузиха се — както се
сконфузват гангстерите, когато разбират, че са длъжници заради честта.
— Докарахме го с такси — продължих аз и седнах. — Чакаме да видим дали е добре
след операцията. Почакайте с нас, ако искате. Карла ще донесе чай.
— Имаме работа — каза Фааз Шах.
— Изчаквахме някой от Компанията да остане при Салар. Тук не е безопасно. Остави
някого при него, Фааз Шах.
— Трябва ми всеки боец, който имам. Нали ти си тук. А и все още си лоялен към
Компанията?
— За коя Компания става дума?
Той се разсмя, но после се сети за друго и смехът му секна.
— Тази вечер наистина са ми нужни всичките ми бойци. Той ми е роднина, нали знаеш.
— Салар?
— Да. Пада ми се чичо. Семейството му идва насам. Ще съм ти признателен, ако
останеш докато пристигнат.
— Дадено. И му запази това. — Извадих ланеца от джоба си. — Каза да се даде на
сестра му, ако не прескочи трапа.
— Ще й го дам.
Той предпазливо пое ланеца, сякаш очакваше да се разшава в ръката му, а после го