стисна и го набута в един джоб. Погледна ме; в очите му се мержелееше неохота.
— Длъжник съм ти, Лин.
— Нищо не ми дължиш.
— Дължа ти — процеди той през зъби.
— Добре тогава, смятай се задължен на госпожица Карла. Ако някога чуеш нещо, което
би могло да й навреди, я предупреди или предупреди мен, и сме квит. Става ли?
— Става — отвърна той. — Куда хафиз.
— Аллах хафиз — отвърнах и ги загледах как се отдалечават с тежка стъпка и щитове от
мъст в очите.
Радвах се, че това вече не ме засяга. Радвах се да нося ранени, а не да нанасям рани —
сигурно също както Конканън се радваше да погребва мъртвите, а не да убива. В тази
сивозелена тишина миризмата на дезинфектанти, изпрани с белина чаршафи и горчиви
лекарства изведнъж ми се стори толкова болнична, че сърцето ми ускори пулс.
За миг чувствата ми по навик се втурнаха в нощта заедно с Фааз Шах и останалите, тръгнали на война, избухнала, преди да узнаем. Бойният дух и страховете отново нахлуха в
мен, сякаш вече бях влязъл в бой. А после осъзнах, че не съм длъжен да се бия. Не и този път.
Никога повече.
ДЕВЕТДЕСЕТА ГЛАВА
ПОТЪНАЛ В ЖЕСТОКИ МИСЛИ, вдигнах очи и видях Карла бавно да върви към мен по
дългия болничен коридор. С нея имаше един мъж — чистач, облечен в работни дрехи на
пеон — човек, който върши слугинската работа. Лицето на Карла сияеше; усмивката й бе
тайна, очакваща да бъде споделена. Тя настани мъжа до мен.
— Непременно трябва да се запознаеш с този човек и да чуеш историята му! — заяви
тя. — Дев, запознай се с Шантарам. Шантарам, запознай се с Дев.
— Намасте — казах. — Приятно ми е.
— Дев, моля те, разкажи му! — усмихна му се Карла.
— Но тази история не е много забавна. Тъжна е. Може би друг път?
И той понечи да стане, но ние внимателно го накарахме отново да седне.
— Моля те, Дев! — настоя Карла. — Разкажи му, както ми разказа на мен.
— Може да си загубя работата, ако не се върна към задълженията си — рече той
колебливо.
— Отлично — отвърна Карла. — Защото като си тръгнем оттук, идваш с нас.
Той ме погледна. Усмихнах му се.
— Каквото тя каже, това става — казах.
— Не мога — отвърна той. — Трябва да си довърша смяната.
— Първо разкажи историята, Дев, моля те! — примоли се Карла. — А после ще има и
край, и начало.
— Е, както ви казах, докато чакахме за чая… — подзе той, вперил очи в дланите си. —
Казвам се Дев и съм садху.
Главата му беше обръсната и не носеше гривни и амулети. Не носеше нищичко освен
униформата си. Най-обикновен хилав мъж, бос, с кепе на главата.
В лицето му обаче имаше сила, а в очите му, щом ги вдигна, все още горяха крайбрежни
огньове.
Садху, които се кланят на Шива, се мажат с пепел от крематориуми, разговарят с духове
и призовават демони, макар и само в тяхното си съзнание. Езикът на тялото му изразяваше
покорство, но по лицето му се четеше неукротимост.
— Някога имах дълги сплъстени плитки — заговори той замислено. — Те са антени за
тези, които пушат трева, нали знаете. С моите дълги сплъстени коси никъде не оставах без
трева. Сега като съм с обръсната глава — непознат и чаша вода няма да сподели с мен.
— Защо се обръсна, Дев? — попитах.
— Опозорих се — отвърна той. — Бях на върха на своята сила. Бог Шива ме
съпровождаше на всяка крачка. Змиите не ме хапеха. Спях с тях в гората. Леопарди идваха
при мен и ме будеха с целувки. Скорпиони живееха в косата ми, но никога не ме жилеха.
Никой мъж не можеше да погледне в очите покаянието ми и да не трепне.
Той се умълча и се обърна към мен — погледът му все още скиташе сред дивата пустош
и сред мъртвите.
— Заради алчността — каза той. — Алчността е ключът към всичко. Последвай
алчността до греха. Бях алчен за още власт. Проклех един мъж, чужденец, който ме заплаши
на улицата. Проклех го — казах му, че богатството ще го докара до разруха, и като го проклех, силите ми пресъхнаха като дъждовни капки по стъкло.
Космите по ръцете ми настръхнаха. Погледнах Карла, седнала от другата страна на
светеца чистач. Тя кимна.
— Двама ли бяха чужденците тогава? — попитах.
— Да. Единият беше много мил. Англичанин. Другият се държа грубиянски, но
съжалявам за стореното. Съжалявам за всяка вреда, която може да съм му причинил.