Огледах се, а после го поведох към два отдалечени свободни стола в обширното фоайе.
Свалих сабята от плещите си и седнах насреща му с увитото в хасе оръжие на колене.
Веднага притича сервитьор, когото отпратих с усмивка. Ранджит се взираше в килима, навел глава, но после се стегна.
— Виж, напоследък доста бях затънал в политиката. Провеждах важни кампании.
Всички вестници са ме взели на прицел с изключение на тези, които притежавам. Сигурно
си чул.
— Чух, че купуваш гласове — отвърнах. — Това нервира хората. Да се върнем към Карла.
— Ти… ти говорил ли си с Карла?
— Защо ме питаш?
— Говорил ли си?
— Аз бях дотук, Ранджит. Понечих да стана, но той ме задържа
— Виж, нека ти обясня. Водя мощна кампания в пресата срещу Копието на Карма.
— Копие, което ще прониже Карла, ако не престанеш да предизвикваш хората да го
хвърлят.
— Тъкмо… тъкмо за това исках да говоря с теб. Виждаш ли… Знам, че ти още си
влюбен в нея.
— Сбогом. — Пак станах да си тръгвам, но той ме сграбчи за китката.
Погледнах ръката му.
— Не те съветвам. Той ме пусна.
— Моля те, чакай. Моля те, само да изслушаш какво имам да кажа.
Седнах. Бръчки издълбаха челото ми по негова вина.
— Зная, ще си помислиш, че престъпвам границата — заговори бързо той, — но според
мен ти би искал да знаеш, че Карла е застрашена.
— Застрашаваш я ти и трябва да се оттеглиш. Скоро.
— Заплашваш ли ме?
— Да. Много се радвам, че поговорихме.
Взряхме се един в друг, делеше ни скокът между хищник и жертва — настървен, неумолим, целеустремен.
Карла. Още щом за първи път я съзрях в оня първи ден преди години в Бомбай, сърцето
ми кацна на китката й като ловен сокол.
Тя ме беше използвала. Обичаше ме, докато аз я обичах. Привлече ме да работя за
Кадербай. Когато кръвта, пролята от любов, от омраза, от мъст, бе измита най-после и
раните заздравяха в брайлови белези, тя се омъжи за красивия усмихнат милионер, който
сега се взираше в очите ми. Карла.
Погледнах към Лиса, прекрасна и грейнала в компанията на своите приятели
художници. Кисел вкус изпълни устата ми, а сърцето ми ускори ход. Не бях говорил с Карла
от две години, но се почувствах като предател към Лиса, която седеше недалече от мен, докато Ранджит ме занимаваше с Карла. Отново погледнах Ранджит. Не бях щастлив.
— Вижда се — каза той. — Ти още я обичаш.
— Плесница ли си просиш, Ранджит? Защото ако е така, още малко и ще я отнесеш.
— Не. Не, разбира се. Сигурен съм, че още я обичаш — каза той и май наистина го
мислеше. — Защото на твое място аз още щях да я обичам, да знаеш, макар и да ме е
зарязала, за да се омъжи за друг. Карла е само една. И всеки мъж може да я обича само
безумно. И двамата го знаем
Най-хубавото на деловия костюм е, че винаги има за какво да се хванеш при нужда, и то
в изобилие. Сграбчих го за костюма, ризата и вратовръзката.
— Спри да ми говориш за Карла! — отсякох. — Спри, да не те спра аз!
Той отвори уста да се разкрещи, струва ми се, но после размисли. Беше влиятелен човек
и надничаше през политическия прозорец към още повече власт. Не можеше да си позволи да
прави сцени.
— Моля те, моля те, не искам да те разстройвам! — изрече умолително. — Искам ти да
помогнеш на Карла. Ако нещо се случи с мен, Ще ми обещаеш ли…
Пуснах го и той бързо се дръпна, седна на стола и пооправи костюма си.
— За какво говориш?
— Миналата седмица имаше покушение над мен — каза той печално.
— Ти сам извършваш покушение над себе си всеки път, щом си отвориш устата, Ранджит.
— Заложиха бомба в колата ми.
— Кажи ми за тая бомба.
— Шофьорът ми слязъл от колата само за броени минути да купи паан. Щом се върнал, за щастие, забелязал жицата да се влачи, и открил бомбата. Извикахме полиция, за да я
обезвредят. Оказа се, че не е истинска бомба, но бяха оставили бележка, че следващата ще
бъде. Успях да го потуля от пресата. Ползвам се с известно влияние, както знаеш.
— Смени си шофьора. Той се засмя немощно.
— Моя шофьор?
— Той е слабото ти звено. Най-вероятно е намерил бомбата, защото сам я е сложил.
Платили са му. Целта е била да те сплашат.
— Аз… Ти се шегуваш, разбира се. Той работи при мен от три години…
— Добре. Дай му доволно обезщетение, но се отърви от него.