бе изпълнена от засрамена обич към Лиса. Това съчетание не предполагаше покой. Той
неловко пристъпи от крак на крак. Опитваше се да чете по очите ми.
— Е… добре. — Отстъпи на крачка от мен. — Аз… аз ще тръгвам. Сподирих го с поглед
как напуска хотела. Щом се настани на задната седалка на лимузината си „Мерцедес", видях
как се огледа нервно: мъж, който си създава врагове твърде лесно и твърде често.
Обърнах се назад към Лиса, седнала на масата до прозореца — тя протягаше ръка на
един младеж, който се бе спрял да я поздрави.
Знаех, че не й е симпатичен. Веднъж ми го бе описала като по-хлъзгав от калмар в
джоба на найлонов дъждобран в проливна нощ. Беше син на успешен търговец на диаманти и
напираше да си откупи място на върха в киноиндустрията, като пътьом съсипваше не една
кариера.
Той й целуваше ръка. Тя бързо я дръпна, но му отправи лъчезарна усмивка.
Някога ми бе казала, че всяка жена има четири усмивки.
„Само четири?"
„Първата усмивка — бе отвърнала тя, без да ми обръща внимание — е неволната, която
възниква, без да мислиш; както когато се усмихнеш на дете на улицата или в отговор на нечия
усмивка от телевизора."
„Аз не се усмихвам на телевизора."
„Всеки се усмихва на телевизора. Затова всички имат."
„Аз не се усмихвам на телевизора."
„Втората усмивка — бе настояла тя — е учтивата усмивка, както когато каним приятели
да влязат на прага на къщата ни или ги поздравяваме в ресторант."
„Те ли ще плащат?"
„Искаш ли да ме изслушаш, или не?"
„Ако кажа „не", ще млъкнеш ли?"
„Третата усмивка е онази, която използваме против другите." „Да се усмихваш против
другите ли?!"
„Разбира се. Виж, нея си я бива. При някои жени най-хубавата усмивка е тази, с която
държат хората на дистанция."
„Това ще си го пусна покрай ушите, кажи за четвъртата."
„Ааа! Четвъртата усмивка е тази, с която даряваме само своя любим. Тя е онази, която
казва „Ти си единственият". Никой друг никога не получава тази усмивка. Без значение колко
щастлив си с някого и без значение колко го харесваш, дори да го харесваш толкова, че да го
обикнеш, и то много, никой никога не получава Четвъртата усмивка освен онзи, в когото си
истински влюбена."
„А какво става, ако се разделите?"
— Четвъртата усмивка си тръгва с момичето — каза ми тя онзи ден. — Четвъртата
усмивка винаги си тръгва с момичето. Оттам нататък за бившите е предназначена Втората
усмивка, освен ако бившият не е мръсник. Мръсниците-бивши получават само Третата
усмивка, колкото и да са чаровни."
Гледах как Лиса отправя на младия пишман продуцент най-бляскавата си Трета усмивка
и тръгнах към мъжката тоалетна, за да се измия от новата мръсотия, полепнала по мен от
разговора с Ранджит.
Тоалетната, облицована с плочки в бяло и кремаво, бе по-голяма, по-елегантно осветена, по-добре обзаведена и по-удобна от осемдесет на сто от домовете в града. Запретнах
ръкавите на ризата си, полях с вода късо подстриганата си коса и измих лицето и ръцете си
до лактите.
Прислужникът ми подаде чиста кърпа, усмихна се и разлюля глава за поздрав.
Една от великите тайни на Индия и най-великата нейна радост е нежната сърдечност на
най-нископлатените. Мъжът не намекваше за бакшиш — повечето мъже, които използваха
умивалнята, не даваха. Той просто бе мил човек, работещ на място от основна необходимост, и ми се усмихваше с неподправена доброжелателност: един човек се усмихва на друг.
Точно тази доброжелателност, избликваща от недрата на индийската душа, е истинското
знаме на нацията и връзката, която те връща към Индия отново и отново или те задържа там
завинаги.
Бръкнах в джоба си да му дам бакшиш и заедно с парите от него излезе и сребристият
плик с писмото на Кадербай. Дадох на човека бакшиш, сложих плика на широкия плот до
мивката, а после, подпрян на две ръце, се взрях в очите си в огледалото.
Не исках да чета писмото. Не исках да изкарвам този камък от пещерата — скривалище
на моето минало. Но Тарик каза, че в писмото се споменавала Шри Ланка. Трябваше да го
прочета. Заключих се в една кабина, подпрях сабята в ъгъла до вратата и се настаних върху
твърдия капак, за да прочета писмото на Кадербай.