на група младежи, които довършваха приготовленията около предстоящите дъждове.
Когато предишният глава на бордея се върна да живее в родното си село, посочи за свой
наследник Джони Пурата. Надигнаха се гласове, че Джони не е идеалният избор, но
всеобщата обич и уважение към предшественика му в крайна сметка заглушиха
възраженията.
Глава на бордея бе длъжност на обществени начала, която не] даваше друга власт освен
тази, с която човек се ползваше по силата на своя авторитет. След почти две години Джони се
бе доказал като мъдър ръководител при уреждането на спорове и достатъчно силен да
вдъхновява онзи древен инстинкт — порива да следваш положителната насока.
На Джони ролята на водач му харесваше и когато някой спор в бордея не успяваше да се
разреши по никакъв начин, той обявяваше празник и организираше празненство.
Системата вършеше работа и беше станала популярна. Имаше хора, които се бяха
нанесли в този бордей, защото тук през седмица се вдигаше по някоя хубава веселба с цел
мирното уреждане на поредния спор. Хората даже идваха със споровете си от други бордеи, та Джони Пурата да ги помирява, и малко по малко роденото на тротоара момче се бе
превърнало в Соломон за своя народ.
— Арун! Отивай при мангровата гора[25] с Дипак! — провикна се той. — Бентът там
вчера се срути! Вдигнете го. Хайде, по-живо! Раджу! Закарай момчетата в къщата на Бапу.
Стариците на пътеката нямат пластмаса за покрив. Скапаните котаци я били откъртили-
Останалите, продължавайте да чистите канавките! Джалди! — По-живо!
Донесоха чая и Джони седна да пийне с мен.
— Котки — въздъхна той. — Можеш ли да ми обясниш защо на тоя свят има хора, които
гледат котки?
— С една дума ли? Мишки. Котките вършат работа, големи са дяволи.
— Сигурно. За малко се разминахте с Лиса и Викрам. Тя видя ли лицето ти така?
— Не.
— По дяволите, сигурно ще получи удар, йаар[26]. Изглеждаш, като да са те газили.
— Благодаря ти, Джони.
— Няма нужда. Ей, ама и тоя Викрам не изглеждаше най-прекрасно, да знаеш. Май не
спи много.
Знаех защо Викрам не изглежда най-прекрасно, но не ми се говореше за това.
— Кога ще завали според теб? — попитах, загледан в черните плаващи облаци.
Мирисът на дъжд, който аха-аха трябва да рукне, ала не го прави, бе навсякъде — в
очите ми, в потта ми, в косите ми: първия дъжд — тази съвършена рожба на мусона.
— Мислех, че ще е днес — отвърна той, отпивайки глътка чай. — Сигурен бях.
Отпих и аз. Чаят беше много сладък и подправен с джинджифил, за да надвие жегата, налегнала всяко сърце в последните дни на лятото. Джинджифилът успокои раните в устата
ми и аз въздъхнах с наслада.
— Хубав чай, Джони — казах. — Хубав чай — съгласи се той.
— Индийски пеницилин.
— В този… в него няма пеницилин, баба — каза Джони. — Не, искам да кажа…
— Ние никога не слагаме пеницилин в чая, баба. Май се беше обидил.
— Не, не — казах. Ясно ми беше, че съм поел по задънена улица, ама интерпретирам
една стара шега за пилешката супа. На пилешката супа на майтап й викат „еврейски
пеницилин".
Джони предпазливо помириса чая.
— На тебе… на тебе чаят на пиле ли ти мирише?
— Не бе, това е шега! Израснал съм в еврейския квартал на Мелбърн, Малкия Израел.
Разбираш ли, всеки си прави майтап с това, защото евреите винаги ти предлагат пилешка
супа, независимо какво ти е. Имаш разстройство — хапни си пилешка супа. Глава те боли —
хапни си пилешка супа. Току-що са те простреляли — хапни си пилешка супа. В Индия чаят
е като пилешката супа за евреите. Каквото и да ти има, чаша силен чай ще те оправи. Схвана
ли?
Озадачената бръчка на челото му се поизглади и на лицето му цъфна полуусмивка.
— Недалеч оттук живее един евреин — каза той. — Настанил се e в парсийската
колония на „Къф Парейд", макар че не е парс. Да го доведа ли?
— Да! — отвърнах възбудено. — Докарай го тука тоя евреин! Джони стана от столчето.
— Ще ме изчакаш, нали? — попита, готов да тръгне.
— Не! — вбесих се аз. — Пошегувах се! Казах го на майтап! Много ясно, че не искам да
водиш евреина тук.
— Никак няма да ме затрудни — каза той и се вторачи в мен объркано, запънал се на
половин крачка: не знаеше да домъкне ли тук Исак евреина, или не.