кръв, задето си му ги дал. За щастие, като всички побойници бе податлив на ласкателство.
— Радвам се, че можеш лично да се оправиш с това — казах. — Да се разправям с Патил
щеше да ми отнеме цял ден. Той не притежава твоя финес да разрешава нещата решително и
бързо, фатафат, като светкавица! Ненапразно ти викат Дилип Светкавицата.
Всъщност, го наричаха Дилип Светкавицата заради лъснатите ботуши, които
изстрелваше от мрака на яростта си и винаги забиваше в жертвата, когато тя най-малко
очаква; никога два пъти на едно място.
— Много вярно — понакипри се Дилип. — С какво мога да ти бъда полезен?
Той се отпусна на стола.
— Арестували сте един момък, Фарзад Дарувалла. Искам да му платя глобата.
— Глобите ги налага съдът, не полицията — отбеляза Дилип с лукава усмивка.
— Разбира се, напълно си прав — усмихнах се, — но човек с твоята далновидност може
да прозре как ако се справим енергично с този въпрос още тук и сега, така ще спестим ценно
време на съда и разходи на обществото.
— Защо ти е този тип?
— А, да, бих могъл да посоча пет хиляди причини защо — отвърнах, докато вадех
подготвената пачка рупии от джоба си, и започнах да ги броя.
— Далновидният човек може да посочи и повече — намръщи се Дилип.
Късно беше. Вече бе забол поглед в парите.
— Светкавица джи — казах кротко, като сгънах парите на две и ги плъзнах по бюрото, прикрити под шепата ми. — Играем тази игра вече почти две години. И двамата знаем, че пет
хиляди причини са всичко, което трябва да изтъкна пред помощник-инспектора, за да Дам
пълно… обяснение… на молбата си. Ще съм ти благодарен, ако ми спестиш този труд и
приемеш обяснението лично.
Сантош идваше с чая и краката му затропаха по дъските на дървената веранда. Дилип
Светкавицата бързо посегна и прикри дланта ми. Аз приплъзнах моята обратно по бюрото, а
той придърпа банкнотите към другия край и ги пъхна в джоба си.
— Колежанинът — рече Дилип на Сантош, щом младият полицай сложи чая пред
нас. — Онзи, дето го докарахме от нощния клуб късно снощи. Доведи го.
— Слушам! — отвърна Сантош и изтърча навън.
Младите полицаи се върнаха в кабинета, но Дилип вдигна длан и ги спря.
— Какво правите тук?
— Ние… ние проверихме долната казарма, сър, точно както ни наредихте. Всичко е в
ред. И тъй като видяхме, че поръчахте чай, та си рекохме, че бихме могли…
— Пак я проверете! — кресна Дилип Светкавицата и отново насочи вниманието си към
мен.
Младите полицайчета ме изгледаха, после свиха рамене и пак се помъкнаха навън.
— С нещо друго да ти помогна? — попита жлъчно Дилип.
— Всъщност… можеш. Да си чувал нещо за мъж със снежнобяла коса и тъмносин
костюм, който разпитва за разни неща по улиците тук, в Колаба, от две седмици насам?
Мислех си за Зодиакалните Джорджовци и тайнствения им преследвач. Ако Дилип
имаше някаква информация за мъжа, който се интересуваше от тях, щеше да си заслужава да
я купя.
— Син костюм и бяла коса? — замисли се той. — И дали съм виждал такъв мъж?
— Мога да измисля хиляда причини защо бих искал да понауча това-онова за него.
Той се усмихна. Извадих парите от джоба си и ги плъзнах докъм средата на бюрото, също както преди, прикрити под шепата ми.
— А аз мисля, че тези причини — усмихна се той — би трябвало да те отведат при
господин Уилсън в хотел „Махеш".
Той посегна да захлупи дланта ми със своята. Поколебах се.
— Кой е той? Какво е искал?
— Търси някого. Повече не пожела да ми каже. Плъзнах ръката си назад, той взе парите.
— Ти помогна ли му да го намери?
— Не пожела да ми даде достатъчно обяснения, затова го изхвърлих оттук.
— Ако той… — подзех, но точно тогава Сантош влезе в кабинета с Фарзад.
По младия парсийски фалшификатор нямаше кръв, но доста се бе сгърбил. Очите му
бяха широко разтворени от страх, гърдите му учестено се надигаха и спадаха, дишаше
накъсано. Много пъти бях виждал този поглед — поглед на мъж, който мисли, че ще го
пребият до смърт. Когато ме съзря, лицето му грейна и се завтече към мен.
— Ей, човече, ама как се радвам да те видя! Аз… Станах и го прекъснах, опрял длан на
гърдите му.
— По-полека — казах бързо, разтревожен да не изтърси нещо, което не исках да стигне
до ушите на Дилип Светкавицата. — Изкажи си почитанията на сержанта и да се махаме