— Щеше да ми казваш защо не е дълго за разправяне — напомних й.
— Вече не искам! — нацупи се тя.
— Баща й нае един адвокат, мой познат… — подзе Навин.
— Който после нае ей тоя — побърза да се намеси тя — за мой телохранител за две
седмици.
— Бих казал, че си в много добри ръце.
— Благодаря — обади се Навин.
— Майната ти! — отсече тя.
— Беше ми приятно да се запознаем — казах — До скоро, Навин.
— И то само защото се забърках с оня, пишман боливудската звезда — продължи Дивя, без да ми обръща внимание. — Той дори не е истинска кинозвезда, само претенции има, че
е, ебаси! Кретенът му с кретен, отказах да изляза с него и почна да ме заплашва. Ще
повярваш ли?
— Живеем в джунгла — усмихнах се.
— На мен ли го казваш! — каза тя. — Та, намира ли ти се хашиш, или не?
— Аз имам! — обади се бързо Фарзад. — Няма лабаво!
Обърнахме се и се вторачихме в него.
Той бръкна отпред в панталона си, побърника малко там и извади ръката си — държеше
десетграмово блокче кашмирски хашиш, увито в прозрачен найлон.
— Ето — подаде го на Дивя. — Целият е твой. Моля те, приеми го като… нещо като
подарък.
Устните на Дивя се присвиха от ужас, все едно бе сдъвкала лимон.
— Ти това… сега от долните си гащи ли го извади? — Въпросът й пресядаше на
гърлото.
— Ъъ… да… ама… бельото съм си го сменил снощи! Няма лабаво!
— Кой пък е тоя бе, мамка му? — попита тя Навин.
— Той е с мен — отвърнах.
— Извинявай! — Фарзад понечи да прибере хашиша в джоба си, — Не исках да…
— Спри! Какво правиш?
— Ама… Помислих си…
— Махни му найлона! — нареди тя. — Но после не го пипай! Само ще ми го поднесеш
на дланта си върху разтворения найлон. Не го пипай с пръсти. И да не си ме докоснал! Хич
не си и помисляй да ме допреш! Ще усетя, ако ме докоснеш, повярвай. За мен мислене като
твоето е играчка! За всяка жена е играчка. Тъй че не си и помисляй за мен. Айде, давай го
най-сетне тоя хашиш бе, чуд!
Фарзад се зае да разопакова блокчето с разтреперани пръсти, поглеждайки към
дребничката светска лъвица.
— Мислиш си нещо! — предупреди го Дивя.
— Не, не, не мисля, няма такова нещо! — протестира Фарзад.
— Направо си отврат!
Той най-сетне успя да разопакова пакетчето, оставяйки хашиша върху дланта си. Дивя го
взе с два пръста, отчупи парченце и пусна остатъка в сребърната рибешка уста на чантичката
си.
Извади цигара, изтърси малко от тютюна и пъхна бучицата хашиш в опразнения й край.
Пъхна цигарата между устните си и се обърна към Навин за огънче. Той се поколеба.
— Мислиш ли, че е добра идея?
— Няма да вляза и да говоря с ченгетата, ако не си дръпна — каза тя. — Аз дори с
прислужницата от долния етаж не говоря, докато тази от горния не ми даде да си дръпна.
Навин запали цигарата. Тя вдиша, задържа дима в дробовете си и после го изпусна на
плътна струя. Навин се обърна към мен.
— Баща й подал оплакване срещу пишман актьора, преди аз да се намеся — каза. — Оня
го приел тежко. Посетих го, поприказвахме си. Съгласи се да се покрие и да си трае. Сега се
налага да оттеглим обвинението, но тя трябва да го направи лично. Искам да го свършим
рано, преди да са ни надушили репортерите и…
— Хайде да влизаме вече! — извика сопнато Дивя и смачка цигарата с подметката си.
Навин ми подаде ръка. Стиснах я и я задържах.
— Онзи, дето търси Зодиакалните Джорджовци — казах. — Името му е Уилсън и е
регистриран в…
— В „Махеш" — довърши Навин вместо мен. — Знам. Покрай всичко това забравих да
ти го кажа. Снощи го издирих. Ти как разбра?
— Идвал е в полицията да търси информация.
— А получил ли я е?
— Познаваш ли сержант Дилип?
— Да, Дилип Светкавицата. Знаем се отдавна.
— Каза ми, че господин Уилсън не желаел да си плати и затова го изхвърлил.
— Ти вярваш ли му?
— Обикновено — не.
— Искаш ли да навестя Уилсън?
— Още не. Не и без мен. Провери го, разбери каквото можеш за него и ме потърси, става
ли?
— Тик — усмихна се Навин. — Ще се заема с това и…
— Мамка му, никога не съм стояла по-дълго права! — прекъсна ни сърдито Дивя. — На
крака, за Бога, на едно и също място, за Бога! През целия си живот! Дали можем да
приключим с това веднага, как мислиш?