— Далът също е вкусен, нали? — попита ме леля Джая.
— О, да — побързах да кажа.
— Клетият ти баща цяла нощ обикаля навън по тези проклети канавки!
— Стига с тия канавки де, скъпа майко — обади се кротко бащата на Фарзад. — Остави
момчето да ни разкаже какво е станало.
— Снощи бях в „Дръм бийт" — започна Фарзад.
— А! Каква музика пускаха? — попита едно хубаво момиче, около седемнайсетгодишно.
То седеше малко по-нататък на масата и се беше привела, за да улови погледа на Фарзад.
— Това е братовчедка ми Карина, дъщеря на леля Джая — каза Фарзад, без да я
поглежда. — Карина, това е Лин.
— Здравей — усмихна се тя срамежливо.
— Здрасти — отвърнах й.
Щом изпразних купата, леко я поотместих. Леля Захира незабавно бутна втората купа с
овнешко пред мен толкова близо, че за малко да се изсипе в скута ми. Сграбчих я с две ръце.
— Благодаря.
— Добро овнешко — довери ми леля Захира и намигна. — Много полезно за всякакви
ядове и други подобни.
— За ядовете ми. Да, госпожо. Благодаря.
— Значи си бил в нощния клуб „Дръм бийт", синко — каза Аршан.
— Където съм те предупреждавал да не ходиш — и то не веднъж.
— Какви ти предупреждения! — Анахита отново цапардоса Фарзад по тила.
— Олеле! Мамо! Стига де, йаар!
— Предупрежденията ти много му се услаждат! Виж как ги лапа като бонбонки. Ам, ам, ам! Казах ти аз, единственото нещо, което има ефект върху на това момче, е оперантното
кондициониране[30], ама нали си почитател на Щайнер[31]! Е, на, синът ти снощи май доста
са го ощайнерили?
— Не мисля, че за това може да се вини Щайнеровата школа — намеси се Джая.
— Така е — съгласи се Захира. — Методологията му е доста солидна, на? Моят
Сюлейман тъкмо снощи разправяше…
— И докато беше в нощния клуб… — подсказа търпеливо Аршан.
— Ами… — Фарзад се озърна предпазливо за ръката на майка си.
— Там имаше купон и тъй нататък, и ние…
— Имаше ли някакви нови танци? — попита Карина. — Пускаха ли музиката от новия
филм с Митхун[32]?
— Следобед мога да ти я дам — отвърна й нехайно Али, взе парче от хляба на Фарзад и
отхапа от него. — Каквато поискаш! Дори музика от филми, дето още не са излезли.
— Леле! — въздъхна момичето.
— И докато беше в клуба… — настоя твърдо Аршан.
— И докато си бил свободен като птичка в клуба от Щайнеровата школа — прекъсна го
Анахита и вдигна ръка, — баща ти се вреше в канавките!
— Не — каза Аршан. Търпението укрепваше гласа му като допълнителна струна. —
Почти сигурен съм, че канавките бяха по-късно, любима. Та, какво толкова се случи в клуба, че те пратиха в затвора?
— Ами… не знам точно — намръщи се Фарзад. — Прекалих с пиенето. Признавам си го
свободно. И после, като дойдоха полицаите да затворят клуба, стана кавга. Докато се усетя, лежах проснат на земята. Май паднах. Тогава едно ченге ме изрита в тила, точно там, където
ти постоянно ме удряш, мамо, и припаднах. Свестих се в полицейския джип, тикнаха ме в
ареста — без обяснения и право на телефонно обаждане. Някой оттам се обадил в
Компанията, те са звъннали на Лин и той дойде да ме измъкне. Отърва ми кожата. Няма
лабаво!
— И това ли е всичко? — попита майката на Фарзад и ъгълчетата на устните й
презрително увиснаха надолу. — Това ли ти е голямото приключение?
— Не съм казвал, че е голямо приключение! — възрази Фарзад, но майка му вече се
беше запътила към откритата кухня.
— Благодаря ти, Лин, че доведе момчето ни у дома — каза Аршан и ме прихвана над
китката.
После отново се насочи към Фарзад.
— Дай да се изясним. Полицай те е изритал в главата, докато си лежал на земята. И те
изрита толкова силно, че си загубил съзнание?
— Точно така, татко. Аз нищо не правех. Толкова бях пиян, че не можех нищо да правя.
Само лежах, където бях паднал.
— Знаеш ли името на полицая? — попита замислено Аршан.
— Дилип Светкавицата, така му викат. Сержант от участъка в Колаба. Защо?
— Баща ми направо ще откачи! — каза Али. — Ще му вземе значката на тоя Дилип
Светкавицата, баща ми ще доведе целия юридически факултет.
— А татко ще доведе медицинската общност — додаде Карина и погледът й стана
свиреп. — Ще ги накараме да изхвърлят това ченге от полицията.
— Абсолютно! — съгласи се Джая. — Да се захващаме!